Инкомо, който тъкмо се канеше да седне от дясната страна на господаря си, замръзна. Погледна бързо Десио и по изопнатото му лице разбра, че не се налага да предприема нищо. Упоменаването за събитието, на което лейди Мара беше уличила бившия владетел на Минванаби в безчестие и го бе принудила да извърши ритуално самоубийство, не беше убягнало от вниманието на господаря му.
В огромната зала настъпи тишина. Десио се пресегна и взе чаша плодов сок от подноса. Това, че се въздържа от по-силна напитка, издаде вътрешния му гняв. Отпи, като преднамерено забави поканата към госта да си вземе от храната. Никакво възхищение от кучета не можеше да облекчи опасността, в която бе изпаднал Анасати. Десио беше могъщ господар и седеше в собствената си зала. Мълчанието можеше да се проточи безкрайно, преди да благоволи да попита това конте втори син какво желае.
Джиро остави мълчанието да продължи достатъчно дълго, за да покаже, че не се е уплашил, и с внезапна бодрост подхвърли:
— Великолепни новини от Достари. Пустинните хора и съюзниците им са разбити и империята ще може да се радва на мир по южната граница години занапред.
Десио се озърна към Първия си съветник, който дискретно го предупреди с жест. Джиро или се досещаше от сведенията на съюзниците си, че пустинните хора са действали под влиянието на Минванаби, или Анасати разполагаха с шпиони, прикрити също толкова хитро като агентите на Мара.
Едното куче изскимтя и водачът му го сгълча.
Господарят на Минванаби мълчеше.
— Ако не беше прословутият късмет на Акома, този триумф изобщо нямаше да е възможен — довърши Джиро, след което се постара да докаже, че също може да чака.
Небрежно отпуснат, Десио допи чашата си. Изслуша няколкото думи, изшепнати му от съветника, и отговори с безукорна официалност:
— Всяко действие, предприето в защита на империята, трябва да бъде похвалено. Или не мислиш така?
Джиро се усмихна хладно.
— Дългът на всеки владетел е да служи на империята. Естествено.
Разговорът беше на път да замре, но упоритостта на Инкомо измъкна темата от задънената улица.
— Чудя се как Текума гледа на бляскавата победа на Мара.
След като му подадоха нужната сламка, Джиро кимна учтиво на мършавия стар съветник и каза:
— Ние, Анасати, се оказваме обвързани с труден курс, тъй като кръвната връзка с наследника на Мара налага придържане към цели, които донякъде съвпадат с интересите на Акома.
— И? — окуражи го Инкомо и погледна накриво господаря си, за да му напомни правилата на гостоприемство, та да предложи нещо на госта си. Десио се подчини с намусено махване с ръка.
Джиро прие плодова напитка, същата като избраната от Господаря на Минванаби. Отпи, избута назад лъскавата си кестенява коса и зарея поглед в далечината.
— Неестествено е това състояние да продължи дълго, разбира се. — Държането му стана обезоръжаващо непринудено. — Споделям напълно загрижеността за племенника ми, но нека да говоря откровено. — Забави се, за да отпие отново, а заинтригуваният Десио се наведе напред. Джиро продължи: — Машата на Аяки има твърде малко приятели, за да оправдае такъв опасен курс за Анасати. — Помълча, за да им остави време за размисъл.
— Тъй че ако племенника ми го сполети беда, бих го разбрал. Баща ми е по-малко склонен да се огъва пред капризите на съдбата, но двамата с брат ми виждаме нещата различно.
Тук на Инкомо се наложи да пипне господаря си по ръката, за да му напомни да не издава прекален интерес. Но станеше ли дума за Мара, Десио изгубваше всякакво чувство за такт.
— Ако съдбата премахне един племенник от този живот…
Тънкият кристал звънна, щом Джиро остави чашата си на подноса. Кучетата изскимтяха, усетили сякаш напрежението на хората.
— Трябва да те поправя — каза хладно синът на Анасати. — Аз и брат ми почитаме баща си и сме предани и любящи синове. Докато Текума е жив, ще се подчиняваме на желанията му безпрекословно! — Натъртването на думата даваше ясно да се разбере: Джиро не лицемерничеше. Ако баща му заповядаше, щеше да се бие и дори да умре в защита на Мара. — Но — деликатно добави той, — ако жената я сполети нещастие, а момчето оцелее, милорд баща ми не е длъжен да се чувства обвързан да отмъщава.
Веждите на Десио се вдигнаха. Той изгледа госта си и видя у него траен, горчив гняв. Една мисъл го порази и той се наведе към Инкомо.