Събитието беше станало преди Аракаси да постъпи на служба, но той знаеше историята много добре. Наведе глава.
— Господарке, има голяма вероятност Десио да се държи благопристойно. Позицията ти в Съвета е по-висока от всякога, по-висока от тази на баща ти, честно казано. А останалите ни агенти в дома на Минванаби ни известиха, че Джиро е посетил Десио преди по-малко от две седмици.
Мара повдигна вежди.
— Разкажи.
Петна слънчева светлина пробягаха по лицето на Аракаси, докато отпиваше от чашата плодов сок.
— Агентите ни не са успели да ги подслушат пряко, но след като Джиро си тръгнал, Десио се гневил през целия ден и мърморел горчиво, че няма да позволи да бъде командван в собствения си дом от съперничеща фамилия. От това би могло да се предположи, че Текума от Анасати е пратил сина си да го предупреди против всякакви необмислени действия срещу внука му.
Мара хвърли поглед към Аяки, който изврещя въодушевено и скочи върху просналия се на земята Кевин.
— Вероятно. Макар да ми е трудно да повярвам, че Текума би изпратил втория си син. Омразата на Джиро към мен не е тайна.
Аракаси сви рамене.
— Може би е пратил сина си, за да подчертае сериозността на намеренията си.
Уханието на цветята изведнъж й се стори потискащо.
— Да подчертае на кого? На Десио или на Джиро?
Аракаси отвърна с усмивка:
— Вероятно и на двамата.
Мара се намести на възглавничките.
— Бих искала да знам със сигурност, преди да рискувам с пътуване до Свещения град.
Неспокойствието й издаваше взето решение и Аракаси го улови интуитивно.
— Господарке, мисля, че ще е най-добре да присъствам, когато се явиш на това празненство в чест на Небесната светлина. По причини, които убягват на мрежата ми, внезапната промяна в ориентацията на партията на Синьото колело е издигнала Военачалника до почти недосегаема позиция. Алмечо вече може да диктува на Съвета, а ако Ичиндар наруши традицията — както се подхвърля — и лично присъства на игрите…
Възбудена от това, че преценката му съвпада с нейната, Мара кимна.
— Появата на императора би утвърдила действията на Алмечо, подронвайки властта на Висшия съвет за периода на управление на този Военачалник.
В пълна хармония, която с времето ставаше все по-дълбока, Господарката на Акома и Началникът на шпионите обсъдиха възможните последствия. Много неща предстоеше да се случат в Кентосани, освен игрите и празненствата. Фамилиите, решили да поемат инициативата, нямаше да се задържат у дома. Военачалникът можеше да стане пожизнен диктатор, но не можеше да живее вечно. Рано или късно Великата игра щеше да продължи.
Аракаси се напрегна, понеже петната слънчева светлина по коленете му изведнъж угаснаха, затулени от сянка. Приближаването на Кевин беше минало незабелязано, докато не застана, вдигнал Аяки на раменете си, над килимчето, където Мара се съвещаваше с главния си шпионин.
— Милейди — заяви официално мидкемиецът, — наследникът на Акома е гладен.
Зарадвана от разсейването, Мара се усмихна и каза на Аракаси:
— Говори с Накоя и Кейоке и подгответе заминаването ни утре. Ще пътуваме до Кентосани, като изпратим напред слугите и робите, за да подготвят градската ни къща и апартамента ни в Имперския дворец. Провери верността на целия персонал. Не бива да допускаме, че всички заговори ще са насочени само към Военачалника.
Аракаси се надигна, поклони се и тръгна, а Кевин попита:
— Ще ходим ли някъде?
Погледът, с който Мара срещна сините му очи, беше неразгадаемо дълбок.
— Военачалникът е обявил голямо празненство в чест на императора. Следващата седмица тръгваме за Свещения град.
Новината беше приета спокойно дори от избухливия Аяки. През месеците след връщането им от Достари животът се беше върнал в обичайното си русло. Мара беше отстъпила пред желанието на Кевин да облекчи участта на мидкемийците и с по-добрата храна и жилище, нови одеяла и по-лек работен график нетърпението на Патрик беше спаднало. Но разделението между Кевин и съотечествениците му си оставаше — преструвката, че не е така, нямаше да го заличи. Макар и да не се споменаваше за бягство, свободата никога не беше далече от мислите на другите пленници. Можеше и да не настояват, но знаеха, че Кевин ги посещава единствено от чувство за дълг. Никога нямаше да се присъедини към тях, докато споделяше ложето на Мара.