Аяки го срита и измъкнат от неприятните мисли, Кевин извика престорено от болка.
— Някой тук е гладен. Май ще е по-добре да побързам с младия Господар на Акома до кухнята, за да може да оплячкоса килера.
Мара се усмихна и им разреши да си ходят. Кевин се пресегна, сграбчи Аяки за китките и го превъртя, за да стъпи на крака, след което го плесна по дупето. Бъдещият Господар на Акома; нададе нов боен вик и щурмува потъналата в сянка къща. Щом и Кевин се втурна подир него с не повече чувство за благоприличие, Господарката на Акома поклати глава и промърмори:
— Накоя мрази, когато тези двамата ядат в кухнята.
Птиците по дърветата отново подеха прекъснатата си песен. Мара остави ума си да се зарее. Уморена от тежестите на водачеството, напоследък често се замисляше дали да не съживи отново интереса на Хокану. Шинцаваи бяха укрепили отслабената си позиция в Съвета, като се присъединиха към Военния съюз на Алмечо, което правеше съюза Шинцаваи-Акома още по-желан. Радикалите в Партията на прогреса вдигаха достатъчно шум за обществена промяна в Съвета, за да мине несигурното поведение на партията на Синьото колело без коментар, но Мара усещаше, че се крои нещо по-голямо. Поне можеше да използва повода, за да измъкне от Хокану повече сведения.
Отегчена от това, че интересът й трябваше толкова бързо да се измести от романтичното към политиката, Мара въздъхна.
— Милейди? — Накоя се появи на прага и погледна угрижено господарката си. — Нещо не е наред ли?
Мара махна на старицата да седне при нея на мястото, освободено от Аракаси.
— Аз… започвам да се уморявам, Накоя.
Бавно и болезнено, заради многото години, Накоя се смъкна на колене. Щуротиите на Аяки и Кевин бяха забравени, щом взе пръстите на Мара в ръцете си, от ден на ден все по-чворести и немощни.
— Какво така е натежало на сърцето ти, дъще?
Мара издърпа ръцете си от нейните. Един от вечно присъстващите слуги се приближи, за да прибере подноса с напитка и плодове на Аракаси, а тя взе една изсъхнала коричка и я хвърли на пътеката. Две птиченца се спуснаха и я закълваха.
— Тъкмо обмислях да направя визита на вежливост на лорд Шинцаваи, заради Хокану. Мислех, че един съпруг би могъл да ме облекчи от бремето. Но после се усетих, че искам да се възползвам от повода, за да измъкна информация за действията на партията на Синьото колело. Това ме натъжава, Накоя, защото Хокану е твърде добър мъж, за да бъде използван така.
Накоя кимна разбиращо, по-скоро дойка, отколкото Първа съветничка.
— В сърцето ти няма повече място, дъще. За добро или лошо, цялата ти обич е за Кевин.
Мара прехапа устна и загледа птичките, които се боричкаха за коричката. Вече от години домакинството й пазеше мълчание пред очевидното: това, че любовта й към варварския роб е нещо повече от женска потребност за прегръдките на мъж, които да й дадат утеха срещу самотата. Предана докрай, Накоя не беше повдигала темата, забранена й от господарката — колкото и често да пренебрегваше желанието на Мара да не я занимава с дребни грижи. Но след като Мара беше съзряла достатъчно, за да постави под въпрос собствения си избор, старата жена заговори откровено.
— Дъще, предупредих те първата нощ, когато варварският роб дойде в леглото ти. Нищо не може да промени станалото. Сега трябва да се изправиш пред отговорността си.
Мара настръхна, а птичетата боязливо разпериха криле и отлетяха.
— Не прекарвам ли целия си живот да защитавам това, което един ден ще бъде на Аяки?
Загледана в изоставената коричка хляб, Накоя отвърна:
— Баща ти щеше да засияе от радост, ако научеше, че си надвила враговете си. Но отредените ти дни не са само твои. Ти си животът на дома Акома. Колкото и голяма да е страстта ти, дъще, първо трябва да управляваш, а намирането на щастие да оставиш на второ място.
Мара кимна. Лицето й се беше стегнало в безчувствена маска.
— Има моменти…
Накоя отново хвана ръцете й.
— Моменти, за които никой, който те обича, не те укорява, дъще. Но ще дойде времето, когато ще трябва да потърсиш здрав съюз, ако не с Хокану от Шинцаваи, то със сина на някой друг благородник. Този нов съпруг ще трябва да създаде дете, за да затвърди съюза между неговия дом и твоя. Като Управляваща господарка би могла да взимаш в леглото си когото си пожелаеш и никой не би могъл да възрази, но само след като родиш дете на съпруга си. Преди това не трябва да стои под въпрос кой е бащата. Изобщо. Защото това дете трябва да е като каменен мост над дълбока бездна.