— Знам. — Мара въздъхна. — Но дотогава ще се преструвам… — Остави мисълта си недоизказана.
След като Накоя не понечи да си тръгне, Мара овладя меланхолията си.
— Имаш някаква новина?
Бившата дойка се намръщи, за да прикрие гордата си усмивка.
— Гостуващият пратеник на лорд Кеда е на ръба на търпението си. Ще настоява за разрешение този следобед. Трябва да хапнеш и да се погрижиш за външността си, защото Джикан изчерпа извиненията си. Дошло е време ти да се заемеш с преговорите.
Мара се усмихна дяволито.
— Спешният тежък проблем със зърнените складове. Не съм забравила. — Стана, подаде ръка на старата жена, за да се вдигне по-леко, а след това се запъти към покоите си, където слугините я чакаха с богат избор официални халати.
Два часа по-късно, с болезнено изпъната нагоре коса, натежала от многобройните игли, които крепяха прическата й, Мара пристъпи в голямата зала на Акома. Сановникът, прекарал повечето от двата отчайващи дни примирен с компанията на нейния хадонра, я очакваше изнервен и разгорещен. Също толкова отегчен и на ръба на нервите си, Джикан се надигна, за да обяви появата й.
— Господарката на Акома — съобщи с висок глас на госта, който и без това вече я гледаше изпод смръщените над клюнестия му нос вежди. Зад него омачкани на вид писари и търговски пълномощници се надигнаха припряно на крака, за да й се поклонят както подобава.
Мара изчака, докато старшият им изпълни смирения поклон с опиране на челото в пода, дължим за особа с нейния сан, преди да продължи към подиума. Всички очи проследиха преминаването й, а почукването на патерицата на Кейоке по петите й отекна като контрапункт на скърцането на бронята на Люджан.
Прикрил недоволството си зад копринено нежен тон, тъй като фамилията на господаря му беше една от Великите пет и над дома на Мара по ранг, емисарят й поднесе почитанията си с:
— Добре ли сте, лейди Акома?
Мара кимна съвсем леко, за да не развали изкусно събраната си прическа, и отвърна:
— Добре съм, Първи съветник Хантиго. Твоят господар лорд Кеда добре ли е?
Пратеникът на Кеда отвърна малко грубо:
— Мога да кажа, че беше, когато го видях последния път.
Мара се постара да не се усмихне. Далечен роднина на Шинцаваи, господарят му беше властен мъж, не само над фамилията й по сан, но и Боен вожд на клан Канацаваи. Домът на Кеда не беше от тези, които можеше да си позволи да оскърби, въпреки че по нейни указания Джикан беше прекарал последния ден и половина в разиграване на Първия съветник на Кеда.
След като се настани на възглавничките, Мара покани с жест съветниците си и пратениците на Кеда да седнат. Заговори по същество, сякаш нейният хадонра не беше положил всички усилия да протака преговорите.
— Накоя ми съобщи, че сме близо до разбирателство.
Първият съветник на Кеда съхрани безукорно поведение, но тонът му не оставяше съмнение какво изпитва.
— С цялата дължима почит към високоуважаемата ви Първа съветничка, лейди Мара, но въпросът съвсем не е решен.
Мара повдигна вежди.
— Нима? Какво още има да се обсъжда?
Първият съветник на Кеда прикри раздразнението си с умението на опитен политик.
— Нужен ни достъп до кейовете в Силмани, Сулан-Ку и Джамар, лейди. Явно представителите ви са изкупили толкова много от наличното складово пространство, че вие, по същество, държите монопол.
Един от по-низшите пълномощници се намеси с горчив сарказъм:
— Предвид липсата на видима търговия на Акома в тези райони колебливо бих допуснал, че сте предвидили нуждите на Кеда и сте се постарали да ги затрудните. Напомняме, че сезонът е кратък. Времето ни принуждава да уредим място за складиране на стоките ни на речните кейове. Търговията на дома Кеда не може да претърпи такова пагубно прекъсване.
За да не разкрие ядосаният чиновник твърде много, Първият съветник на Кеда отново взе нещата в свои ръце.
— Господарят ми заповяда да попитам за вашите искания и да се спазарим за откупуване на договорите ви за наем на складовете в споменатите три града. След два дни разговори не сме наясно за каква точно цена настоявате.
Движение в сенките в отсрещния ъгъл на залата привлече погледа на Мара. Ненатрапчив и безшумен, както винаги, влезе Аракаси. Веднага видя, че Господарката го е забелязала, и й даде ясен знак да продължи с текущия въпрос. Мара прикри удовлетворението си от ефикасността на Главния шпионин и изгледа съсредоточено Първия съветник на Кеда.