— Хантиго, плановете на Акома за тези складови площи са работа на Акома. Достатъчно е да кажем, че ще се лишим от предимства на есенните пазари следващата година, ако не задържим сегашните си договори.
— Милейди, ако мога да си позволя — каза Първият съветник на Кеда с много тънка нотка язвителност. — Пазарите през следващата есен малко засягат интереса на Кеда. Тази пролет зърното ни трябва да тръгне по реката по пълноводието. Когато нашият пълномощник в Джамар беше пренебрегнат от вашия, полагахме усилия да договорим права за пренаемане на складовете. — Покашля се и се постара да не прозвучи покровителствено. Тази, с която си имаше работа, не беше някое капризно момиченце, а доказан играч в Играта. — Тъй като не е обичайно за Управляваща господарка да се занимава с второстепенните неща в търговията, не побързахме да представим проблема на вниманието ти, господарке, но дните, които остават, вече са критични.
— За Кеда — вметна Мара.
Разузнаването на Аракаси беше донесло, че пролетните добиви на Кеда стоят в зърнохранилищата по фермите им нагоре по течението в очакване на вест, че има наличен пристанищен склад. Започнеше ли пролетното пълноводие, зърното трябваше да е подръка за превозване надолу по реката до пазарите в Свещения град, Сулан-Ку и Джамар. Сухите зими в низините на Келеуан бяха единственият сезон, когато пътуването по Гагаджин — главния търговски път в империята — беше ограничено. Докато по-малките съдове можеха да преодолеят плитчините през зимата, баржите с по-дълбоко газене, тежко натоварени със стока, не можеха да преминат пясъчните наноси между Сулан-Ку и Джамар. Само когато пролетните снегове започнеха да се топят от планините Висока стена и вдигаха водното ниво, тежкият товар можеше да премине. Мара се беше опитала да заеме и кейовото пространство при Кентосани, Свещения град, но не беше успяла заради един имперски едикт — никой не можеше да наема складове на продължителен договор заради възможността да се окажат нужни на империята.
Въпреки този неуспех Мара беше вдигнала бариера за противниковата търговия, но така, че да няма никакъв акт на открита заплаха. Това, че лорд Кеда беше изпратил Първия си съветник като преговарящ в друг дом, доказваше, че импулсивният й ход е засегнал слабо място. Дилемата, свързана със зърнената безизходица, беше критичен въпрос, който трябваше да се реши спешно.
Мара изигра изумление.
— Е, добре. След като съветниците ми не са се изразили ясно, нека аз да поставя условията. — Помълча, все едно че броеше на пръсти, след което заяви: — Ще ви дадем пълни права за ползване на нашите складове в Силмани, без ограничение, от този ден до деня след като добивите ви отплават на юг. И също така достъп до складове във всички ваши пазарни градове на юг, отново без ограничение, докато продадете добивите си от тази година, но не по-дълго от първия ден на лятото.
Първият съветник на Кеда седеше неподвижен и безизразен, но поведението му издаваше алчност, докато изчакваше да чуе цената.
Мара почти съжали, че ще го разочарова.
— В замяна вашият господар трябва да ми даде обещанието си за един глас в Съвета, който да пусне така, както аз поискам, безрезервно и без възражение.
В нарушение на протокола Първият съветник на Кеда избухна:
— Невъзможно!
Мара отвърна с мълчание, а Накоя заяви:
— Първи съветник! Забравяш се!
Засрамен, Хантиго се изчерви и се помъчи да възвърне самообладанието си.
— Моля Господарката на Акома за прошка. — След това присви хладно очи. — Но все пак няма да е лоялно спрямо господаря ми, ако отвърна на това искане по какъвто и да било друг начин, освен с „не“.
Усетила, че Люджан едва потиска усмивката си и че Аракаси я наблюдава с одобрение от мястото си в дъното на залата, Мара изигра ролята си съвършено.
— Това е цената ни.
Чиновниците и търговските агенти посърнаха, а червенината се изцеди от лицето на Хантиго и ръцете му затрепериха.
— Твърде много искаш, лейди.
— Можете да наемете фургони и да закарате по суша зърното до южните пазари — прошепна един от покрусените посредници.
Хантиго го погледна навъсено и отвърна през зъби: