— Ако това беше осъществимо, нямаше изобщо да идвам тук. Няма време. Дори фургоните ни да тръгнат в този час, зърното ще пристигне твърде късно, за да хване пазарите в разгара им. Ще сме принудени да приемем каквато цена ни предложат изкупвачите. — Обърна се към Мара с изопнато в безизразна маска лице и заключи: — Честта на Кеда няма цена.
Но Аракаси беше разкрил, че тази година Господарят на Кеда е изключително затруднен. Ако гордостта беше първостепенна за него, можеше да продаде зърното на загуба и да изчака една година, за да компенсира. Все пак Мара усещаше, че ще е опасно да го принуждава към такъв ход. Можеше дори да си спечели враждебността му. Усмихна се и очите й сякаш заизлъчваха топлина.
— Първи съветнико, погрешно ме разбираш. Нямам никакво намерение да проявявам неуважение към Андеро от Кеда. Позволи ми да се закълна пред тези свидетели, че ще помоля твоя господар да ме подкрепи само по въпрос, който е значим за дома Акома. Освен това ще обещая, че няма да бъде поискан глас, който може да се отрази неблагоприятно на честта на дома Кеда. Никакво мое искане няма да бъде свързано с военна помощ за Акома или с атака срещу трета страна, или какъвто и да било друг акт, който би изложил на риск имуществото или богатството на Кеда. Стремя се единствено да осигуря гаранции за блокиране на всякакви бъдещи опити да бъда поставена в неизгодно положение във Висшия съвет. Кеда, разбира се, помнят трудностите, наложени над дома ми от имперския призив да пратя военна помощ на границата?
Хантиго избърса потта от слепоочията си. Трудно му беше да не се съгласи с аргумента й. Заговорът на Минванаби определено бе влошил състоянието на Акома за три години. Навлизането на Дома в копринената търговия беше почти осуетено. Но дори да й съчувстваше, Първият съветник не можеше да приеме условията й без разрешението на господаря си. Прехвърлянето на глас във Висшия съвет не беше отстъпка, която можеше да се направи от емисар. Отвърна й със съжалителен тон:
— Дори с тези уверения, съмнявам се, че господарят ми ще приеме условията ти, лейди.
Това, че бе престанал да отрича напълно възможността за споразумение, беше важно. Уверена в победата си и понеже знаеше, че Андеро от Кеда е непоколебим в почтеността си, Мара приключи разговора.
— В такъв случай най-добре ще е да побързаш при господаря си и да го известиш за предложението ми. Ще очаквам решението му с интерес. Кажи му, че тръгваме за празненството в Кентосани след седмица. Тук или в Свещения град, нека знае, че ще съм на негово разположение. За да чуя отговора му — завърши с безукорна усмивка.
Първият съветник на Кеда стана и се поклони, като умело прикри разочарованието си, и придружен от свитата си писари и пълномощници, напусна с достойнство.
Мара изпрати Джикан да го съпроводи, изчака благоприлично и след това даде знак на Аракаси да дойде при нея.
— Можем ли да разчитаме на глас на Кеда в Съвета?
Погледът, който Началникът на шпионите хвърли към вратата след току-що излезлия емисар, беше остър като на килуинг.
— Подозирам, че Господарят може да отстъпи, но ще трябва да му осигуриш гаранции. Лорд Кеда е твърд в ролята си на Боен вожд на клана. Няма да направи нищо, което би компрометирало интересите на дома или на Канацаваи, и категорично няма да се замеси в никакъв конфликт с Минванаби.
Люджан пристъпи към вратата, за да се заеме със задълженията си, но вметна:
— Все пак, въпреки че публично са в партията на Нефритеното око, Кеда има много роднини в партията на Синьото колело. Ако са толкова надълбоко в Играта на Съвета, колкото предполага това, може би още една причина Десио да ги мрази няма да е от голямо значение за тях?
Мара отвърна на забележката му само с бегла усмивка. Беше уморена от напрегнатия следобед. Издърпа една игла от косата си и я погледна.
— Направихме всичко, което можехме, без да рискуваме да нанесем обида. — Завъртя иглата и загледа как светлината заблещука в малкото мънисто в края й. — Не ми е приятно да дърпам опашката на кланов Боен вожд, но ще ми трябва цялата подкрепа, която мога да събера, за да попреча на Минванаби във Висшия съвет. Домът ни не може да позволи повторение на почти катастрофата ни в Дубар.
Издърпа още една игла, след което махна на една от слугините да махне накитите от косата й. Тъмните кичури се спуснаха на водопад по гърба й и й стана по-удобно, но и по-топло.
— Какви са позициите ни сега?
Накоя смръщи чело, щракна с пръсти на слугинята да се погрижи за спуснатата коса на господарката и каза: