— Ако всички дадени обещания се спазят, би могла да склониш близо една трета от Висшия съвет.
Кейоке претегли наум шансовете, както беше правил някога на бойното поле, и добави:
— Бих се обзаложил, че някои ще изменят на клетвата си при неблагоприятни обстоятелства, господарке.
Но Играла никога не беше гарантирана. Мара беше научила клопките в цуранската политика на много крехка възраст. Докато пръстите на слугинята стягаха косата й в удобна плитка, тя сви лакти и отпусна брадичка на юмруците си.
— Но ако клановият Боен вожд на Канацаваи ми отстъпи своя глас, други, които може да се колебаят, биха последвали примера на по-силния.
Премълчан зад заключението й остана страхът, че е прекалила и е тласнала дома Кеда към враждебност. Ако лорд Андеро го приемеше като оскърбление, дори това, че и двата дома се придържаха към партията на Нефритеното око, нямаше да предотврати отмъстителен ход.
Но с колебание не се постига величие. След като слугинята стегна плитката й с кадифена панделка, Мара нареди да й донесат по-лек халат и огледа съветниците си.
— Имаме да свършим много работа в подготовка за пътуването. — Погледна към прозореца и видя, че все още остават няколко часа дневна светлина. — Люджан, събери ескорт. Аяки и натамито трябва да бъдат защитени от нападение през отсъствието ни и в онези складове трябва да се прати товар коприна, за да нямат повод Кеда да се оплакват, че сме ги наели само за да ги затрудним. Затова трябва да се уговоря с царицата на чо-джа, преди да се е стъмнило.
Акома влязоха в Свещения град като патрул, преминаващ вражеска граница. От високите складове край реката до широките булеварди между дворовете на благородните имения Кентосани беше разкрасен като невяста преди сватбата й. Прясно боядисани стени, цветни гирлянди и ярки знаменца превръщаха всяка улица в радостна гледка. По-стар от Сулан-Ку и отразил напластените столетия на вкусове и архитектура, градът беше най-впечатляващият в империята. Строги многоетажни сгради се редуваха с други, по-ниски, с ярко боядисани балкони; стълбове с красиви лампи от изкусно резбовано дърво и керамика се издигаха над сандъчета с цветя от двете страни на булевардите. Накъдето и да погледнеше, Кевин се изумяваше от контраста между красота и сурова грозота. Миризмата на храмов тамян се смесваше с мръсната воня на речна тиня. Окаяни просяци, получили разрешение от Имперската управа, седяха в редици, оголили рани и отрязани крайници пред очите на минаващите тълпи, като мнозина опираха голите си гърбове в стенописи, нарисувани от велики майстори. Мръсни улични хлапета викаха и се блъскаха да зърнат Господарката, но охраната на Мара ги задържаше назад с щитове и дръжки на копия. Градски матрони, понесли кошове на кобилици, се кикотеха и сочеха грамадния варварски роб, който се извисяваше над останалите от свитата й и чиято златисточервена коса привличаше възхитени погледи.
Групичките търговци, процесиите на жреци с халати с качулки и пояси от мъниста, окичени с реликви, пробягващите домашни куриери и градски стражи в блестящото имперско бяло придаваха атмосфера на оживено и процъфтяващо благополучие. Но Кевин беше войник в достатъчна степен, за да забележи бдителните очи на хора, задържали се в тъмните ъгли. Независимо дали бяха шпиони, осведомители или търговци на слухове, които продаваха новини срещу монети от раковини, охраната на Акома не рискуваше: бдителни съгледвачи проверяваха всеки вход и уличка, покрай която минаваха, а Люджан държеше войниците си готови да отбият атака и при най-малкия намек за заплаха. Имперският мир гарантираше наказание за всеки, който го наруши, но не даваше гаранции за непредпазливия.
Все пак, въпреки подмолната интрига, преминаването през търговския квартал беше забележително преживяване. Само един член на свитата на Акома оставаше неизменно безразличен към пищните гледки. Принуден да се вози на носилка като придворен, Кейоке бе равнодушен като изваяна от камък статуя.
Кортежът на Мара излезе на храмовия площад, гигантски квадрат, заобиколен от двайсет огромни сгради, издигнати във възхвала на цуранските богове и като дом за жреците на ордените им. Инкрустирани с раковини арки проблясваха на слънчевата светлина, откроени на фона на лъскави покривни плочи, скъп мрамор и колони от малахит и оникс. В центъра на площада гореше голяма клада, обкръжена от гърнета с димящ тамян и олтари, отрупани със свещени дарове. Кевин бе раздвоен между жаждата да гледа всички тези великолепия на една древна и чужда култура и да внимава как стъпва по изтритата и опасно неравна улична настилка.