Градската къща на Мара беше разположена встрани, в един тих жилищен двор, засенчен от разцъфтелите от двете страни на булеварда дървета. Фасадата се издигаше зад облицована с плочи стена, над която се показваше многопластовият й покрив, украсен на всеки фронтон с изваяни птици шатра. Широките извити дървени портали на входа бяха засенчени от асми с пурпурни лози, които растяха на рамки, изваяни от хиляди морски раковини. Замисълът целеше да впечатли. Като много други стари фамилии, Акома притежаваха жилища удобно близо до центъра на Кентосани и залите на имперската резиденция. Години можеше да минат между две посещения, но великолепните многовековни къщи винаги се поддържаха заради възможността да се наложи да се отседне в града за няколко дни или седмици. Всяка фамилия във Висшия съвет разполагаше с малък апартамент в Имперския дворец, но заради удобството и предимствата на личната прислуга, повечето владетели предпочитаха свободата и широкото пространство на не толкова формалното настаняване извън вътрешния град.
Пред външната врата на градската къща на Акома ги очакваше Джикан, придружен от слуга в ливреята на дома. Щом свитата на Мара спря пред входа, хадонрата се поклони.
— Всичко е в готовност за пристигането ти, господарке. — Даде знак и крилата на портата се отвориха широко.
Носачите внесоха господарката в двора и след като Джикан и помощникът му тръгнаха след нея, Кевин с изненада осъзна, че слугата е Аракаси. Под прикритието на лозите и заглушен от стъпките, на маршируващите войници, докато почетната гвардия се точеше през входа, Главният шпионин се наведе към носилката на Мара.
Само Кевин беше достатъчно близо, за да забележи краткия им разговор. След секунди цялата свита вече беше в двора и слугите затвориха и залостиха портите. Кевин предложи на Мара ръката си и забеляза, докато й помагаше да слезе, че полага усилие да не се намръщи.
— Какво става? — попита той. — Лоша вест ли донесе Аракаси?
Мара го изгледа предупредително.
— Не тук — промълви, докато привидно оглеждаше градинката. — Добре си се справил, Джикан.
Кевин остана озадачен от мълчанието на господарката си, докато Аракаси не кимна леко към надвисналите тераси на дома от другата страна на улицата. Там в сенките можеше да дебнат наблюдатели и мидкемиецът със закъснение си спомни, че в този свят сред шпионите се срещат индивиди с изключително остро зрение, обучени да четат по устните. Смирен, той се задържа на полагащата се една стъпка след господарката си, докато тя влизаше в къщата.
Коридорът миришеше на намазано с восък дърво, на подправки и на стари стенни пана. Мебелите бяха грижливо излъскани от поколения слуги. Резиденцията в Кентосани беше по-стара от къщата на имението край Сулан-Ку. Повечето паравани откъм уличната страна бяха с пъстра коприна, но вътрешната стена отваряше гледка към централен двор, изпъстрен със зелени петна от сянката на стари дървета. Тесни стълбища с парапети, изваяни с митични зверове и огладени от ръце, облягали се на тях, водеха нагоре към таванските помещения. Сградата като че ли бе някогашно военно укрепление — Стените на неземното ниво бяха от камък, а горните три етажа — дървени рамки и платнени стени. Кевин я оглеждаше удивено, защото не беше виждал сграда подобна на тази и от двете страни на разлома. Макар и малка в сравнение с къщата на имението, градската къща на Мара беше голяма като странноприемница в Кралството. Масивните греди и каменните зидове бяха хитроумно конструирани и създаваха впечатление за лекота и въздушност.
Тераси, отрупани със саксии с цветя, предлагаха изглед към вътрешната градина с нейните езерца с рибки и фонтани.
— Да, наистина е красиво — промърмори Кевин.
Мушване отзад му напомни за положението му. Той се обърна, погледна надолу и видя сприхавата изгърбена Накоя, която го ръчкаше с бастуна си.
— Господарката те вика за баня, варварино.
Едва сега Кевин забеляза, че неземният етаж изведнъж е опустял. Слугите бързаха нагоре по стъпалата. Не видя Аракаси между тях.
Мушнаха го отново, този път на място, където доста болеше, и той промърмори:
— Добре, бабенце, отивам. — Усмихна й се нагло и забърза.
Мара вече беше в покоите си и няколко слугини я разсъбличаха. Двама слуги изсипаха големи керамични съдове, пълни с вряла вода, в дървена вана. Щом Мара се изправи гола и слугинята й прибра с игли косата й, Кевин пристъпи и опита с пръст температурата на водата, за да е сигурен, че ще й е приятно. Кимна и слугите излязоха.