Мара освободи и слугините, качи се на малкото стъпало и изящно се потопи във ваната. Отпусна се в успокояващата топлина и притвори очи, а Кевин започна да сапунисва лицето й.
— Чудесно е — промълви тя.
Но угриженото изражение не слезе от лицето й.
— Какво каза Аракаси? — попита Кевин, докато нежно миеше лицето на любимата си. Отпусна длани на раменете й, щом тя се наведе, за да изплакне пяната.
Мара въздъхна и издуха капчиците вода от носа си.
— Свикана е среща на клана за този следобед. Някой се е погрижил съобщението така и да не стигне до мен. Някъде тази вечер пратеник ще дойде да се извини, на връщане от имението ми, сигурна съм.
Кевин продължи с миенето. Пръстите му размачкаха тила й, но тя не простена от удоволствие. Кевин допусна, че мисли за гостуването на Джиро от Анасати, когато я беше предупредил, че фракции от клана Хадама са притеснени от внезапното издигане на Акома. Мирният договор с Цубар след победата можеше само да е разпалил съществуващите ревности. И още по-лошо: непосредствено преди заминаването им за Свещения град шпионите на Аракаси бяха съобщили, че младият Джиро е посетил лорд Десио.
Това пропуснато съобщение можеше да е свързано и с едното, и с другото събитие. Политическите игри на Келеуан бяха безкрайни и гибелно опасни. Кевин обаче нямаше желание да се занимава с цуранските интриги. Притисна леко Мара напред и започна да мие гърба й.
— Милейди, пропуснатите съобщения и клановите съперничества ще са налице и след банята ти. Освен ако не искаш да се изправиш пред хората си с прахта от пътя?
Думите му предизвикаха възмутения й смях.
— Звяр такъв! Определено не съм по-мръсна от теб! Ти вървя по целия път на открито.
Кевин шеговито прокара пръст по бузата си и го вдигна пред очите си, уж че го оглежда.
— Хмм. Да, май наистина съм по-мургав, отколкото бях на тръгване.
— Значи и ти ще трябва да се окъпеш.
Кевин се огледа с престорено разочарование.
— Не виждам наблизо слуги да ми изтъркат гърба, милейди.
Мара грабна една гъба и го плесна с нея по лицето.
— Влизай тука, глупчо.
Кевин се ухили, пусна сапуна, смъкна халата си и влезе във ваната. Настани се зад Мара и я сгуши до себе си, пръстите му зашариха по тялото й. Кожата й потръпна под ласката му и тя прошепна:
— Нали щеше да се къпеш?
Ръцете му се пъхнаха под водата и продължиха да опипват.
— Някой да е казал, че едното пречи на другото?
Тя се извърна в ръцете му и го целуна. Скоро тревогите за кланови съперничества бяха забравени и Мара се изгуби в насладите на любовта му.
Облечена в халат с официалните цветове на дома Акома, Мара даде знак на носачите си да спрат пред входа на залата на Съвета. Изтърпя последните донагласяния на церемониалното си облекло, обкръжена от плътен кордон лична охрана и в компанията на една стара съсухрена слугиня, докато Люджан с почетен отряд от петима воини чакаше да я въведат в залата.
Кевин стоеше зад носилката. Не можеше да погледне зад високата, отрупана със скъпоценни накити прическа на Мара в самата зала, затова се задоволи да огледа с възхищение преддверието, чието великолепие не можеше да се сравни с нищо, което бе виждал. Зданието, което приютяваше Висшия съвет, беше едно от най-внушителните в Кентосани. Съветът заемаше комплекс по-голям от цялата къща на имението на Акома, с високи като пещери коридори, всяка арка и вход изваяни с фантастични същества, които преди време е трябвало да отблъскват силите на злото. Чудовищните фигури се бяха съхранили дълго след като имената на духовете са били забравени и тези, които трябваше да се радват на закрилата им, вече не обръщаха внимание на страховитата им външност. Подовете и таваните бяха облицовани на сложни шарки, всяка педя пространство по стените — изрисувана с исторически стенописи. Много от тях показваха воини, облечени в цветовете на Ксакатекас и Минванаби; тук-там разпознаваше бойци в зеленото на Акома. Възхитен от величавите традиции на империята, Кевин се почувства едва ли не отчужден от собствената си култура.
Този сам по себе си малък град, със собствени входове и съвещателни зали, независим от същинския дворец, се охраняваше от отряди войници, назначени от всички домове на членовете на Съвета. От двете страни на коридорите се редяха воини в стотици различни съчетания от цветове. Всеки отряд се беше заклел да пази мира и да не взима страна в случай, че споровете доведат до насилие; Но всеки владетел се стараеше тази клетва никога да не бъде подлагана на изпитание, защото цуранското понятие за чест поставяше верността към дома над всякаква абстрактна идея за честна игра.