Кевин изгуби броя на символите и гербовете много преди да стигне до преддверието. Когато се беше изправял срещу цурани на Мидкемия, войските бяха хомогенни, с може би два или три различни дома под общо командване. Но само в това преддверие брони в най-различни съчетания от цветове представляваха домовете, осигуряващи сигурността за заседанието на клан Хадама.
Иззад входа извика глас:
— Господарката на Акома!
След това закънтяха два огромни барабана. Люджан даде сигнал на воините си да тръгнат в маршова стъпка и щом носачите на Мара поеха напред, Кевин видя барабанчиците.
Стояха от двете страни на величествения вход, облечени в необработени животински кожи. Палките в ръцете им бяха от изваяна кост, а самите барабани бяха от боядисана щавена кожа, изпъната върху нещо, което при по-внимателен оглед се оказа обърнати черупки от гигантски морски костенурки. Кевин успя да различи под тях триножници, направени от частите на някакво гущероподобно същество, покрито с остри шипове.
Да си роб варварин си имаше и предимства — никой не прояви изненада от това, че зяпа стъписан.
Но ако преддверията и коридорите го впечатлиха, то самата зала му подейства съкрушително. Издигната под кръгъл купол, тя бе обкръжена от горни галерии с лъскави дървени пейки, а на спускащите се надолу върху колони нива имаше столове, величествени като тронове. Всеки напомняше на Кевин за личната ложа на барона на Ябон на ежегодните градски панаири, от която той гледаше конните надбягвания. Дори най-нищожната благородна фамилия в империята беше удостоена с трон, сравним по великолепие с този на барона. Най-просторните галерии бяха на по-долните нива, най-близо до централния подиум, и много от тях бяха засенчени с балдахини, изрисувани и извезани със символите на дома — за да не може никой зад тях и отстрани да шпионира по време на заседания. Пътеки — всъщност широки алеи — отделяха ложите една от друга, така че куриери и слуги можеха да бързат без затруднения по възложените от господарите им задачи. Огромните размери на залата бяха необходимост: Кевин беше изумен от човешкото множество. По-долните нива бяха претъпкани с богато облечени лордове. Всевъзможните цветове, пера и скъпоценни накити бяха пир за очите.
Кевин с усилие затвори зяпналата си уста. И това беше събрание само на един клан!
Мара се беше опитала да му обясни клановите отношения. След дълъг и обезсърчителен разговор Кевин успя съвсем смътно да схване как са свързани всички тези благородници. Доколкото разбираше, някъде назад в тъмните дълбини на историята тези хора бяха имали предци, които са били братовчеди. Обвързани с обичаи, които според него бяха заплетени във възел от противоречия, те се придържаха към нещо, което според мидкемийската логика представляваше остаряла представа за родственост, която може да е била от значение в някой по-ранен век, но сега изглеждаше предимно церемониална. И все пак, когато Кевин изрази това свое заключение, Мара настоя, че клановата вярност не е илюзия. При подходящата мотивация тези отделни фракции бяха готови да се обединят и да загинат в кървава битка, защитавайки своя уклончив кодекс на идентичност. Тъкмо важността на тези връзки беше Великата игра, защото бъдеше ли призована клановата чест, никой дом не можеше да пренебрегне кръвните връзки и след това да опази достойнството си.
След като подминаха входната платформа и барабанчиците, Кевин успя да обхване с поглед цялата зала. Самата й огромност го накара да се почувства нищожен. На един подиум, малко по-високо от кръга столове на централното ниво на залата, мъж с пищен халат и с внушителен шлем със зелени и жълти пера кимна на носачите на Мара да поставят носилката й на пода. Почетната й охрана се оттегли, за да заеме позиция над и зад концентричен кръг седалки, всечен в най-ниската редица галерии, и щракването на пръстите й го призова да й помогне да стане. Господарката се подпря на ръката му и мидкемиецът я поведе натам, където му посочи: надолу по ниско стълбище до боядисан в зелено стол, резбован със символа на дома, птиците шатра, в достатъчно голяма ложа, за да могат всички съветници и офицери на Мара да са до нея в случай, че се окажат нужни. Кевин държеше очите си сведени в полагащата се цуранска поза на покорство — тук трябваше да спазват правилата на протокола, колкото и противни да бяха на убежденията му. Цели пет хиляди души можеха да се съберат в надвисналите ложи, с място за още десет хиляди на най-долното ниво, ако се наложеше.