Също като другите, и този стенопис беше древен, но наскоро подновен, и всеки, който минеше покрай него, посягаше и го докосваше, често пъти механично. Кевин сръга роба до себе си и попита:
— Защо го правят това?
Робът се смути.
— Кое? — Шепнеше уплашено, сякаш само преговарянето със сигурност щеше да му донесе мигновена гибел.
— Защо пипат онзи портрет там? — Кевин посочи.
— Това е древен Господар. Бил е Слуга на Империята. Носи добър късмет, ако го пипнеш.
И млъкна, сякаш това загадъчно пояснение казваше всичко. Кевин отвори уста да поиска обяснение, но предупредителният поглед на Люджан го накара да замълчи и той отново се обърна да проследи хода на събранието.
Не се водеше никакъв сериозен политически дебат, поне доколкото можеше да разбере. След като фамилните съобщения приключиха, робите тръгнаха по пътеките с освежителни напитки и плодове, а лордовете почнаха да стават от столовете си, за да поговорят с Чековара или с други от клана. Мнозина се стекоха около стола на Мара и всички изглеждаха сърдечни, ако не и приятелски настроени. Кевин изчака за втори призив за ред или някакво делово изявление, но не се случи нищо такова. Щом следобедната светлина над купола на залата помръкна, лорд Чековара вдигна служебния си жезъл, удари с него по пода и заяви високо:
— Събранието на клан Хадама приключи.
Един по един, според ранга, по-низшите лордове му се поклониха, преди да си тръгнат.
— Много нелепо събиране — подхвърли Кевин.
В този момент един войник от почетната гвардия на Мара го изгледа строго — казваше му да мълчи. Кевин му отвърна с обичайната си нагла усмивка, но изведнъж се сепна: това беше Аракаси, с церемониална броня, и изглеждаше от глава до пети безупречен воин. Имаше съвършена военна осанка, толкова безукорна, че мидкемиецът не беше забелязал присъствието му досега. Обзет от още по-голямо любопитство да разбере защо е нужно присъствието на Главния шпионин, Кевин запристъпва нервно от крак на крак, докато Мара не му махна да се върне и да й сложи воала.
Имперският квартал на Кентосани сияеше меко златист на фона на тъмнеещото небе. След като почетната гвардия се строи, за да ескортира Мара до градската й къща, Аракаси тръгна до Кевин. Вече достатъчно благоразумен, за да не го нарича по име, мидкемиецът каза само:
— Беше ли постигнато нещо важно?
Аракаси крачеше с ръка на меча, способен и гибелно опасен на външност воин, макар да не беше тайна, че не го бива с меча.
— Много.
Подразнен от този толкова кратък отговор, Кевин настоя:
— Например?
Аракаси не отвърна нищо, докато не завиха на няколко ъгъла и не излязоха през портите на имперския район, а и тогава обясни съвсем тихо:
— Хората от клана На лейди Мара ясно показаха, че тя може да разчита на разумна подкрепа… стига съюзите й да не подлагат други домове на риск. Ако враговете й създадат неприятност, ще трябва да се позове на клановата чест, за да получи помощ, а резултатът от такъв призив не би могъл по никакъв начин да бъде гарантиран.
Объркването на мидкемиеца беше явно.
— Клановата чест — повтори Аракаси. — Варвари такива. — Фразата не прозвуча обвинително! Началникът на шпионите обясни: — За да привлече хората от клана си във война, лейди Мара трябва да убеди всеки Господар, от най-могъщия до най-дребния, че противопоставянето на нейния дом е оскърбление не само за Акома, но и за целия клан Хадама.
Кевин вдиша натежалия от тамян въздух. Минаваха през храмовия квартал и се наложи да изтърпят кратко спиране, след като свитата бе принудена да отбие встрани, за да може да премине керван с дарове. Огромните окачени на кожени ремъци сандъци, носени на тежки пръти от роби, бяха пълни с метали, взети като плячка от варварския свят и след това разпределяни от Висшия секретар на императора, който заделяше дарения и за храмовете. Кевин изчака редиците от имперски воини в бели брони да отминат и попита:
— Е, и?
Аракаси потупа меча си.
— Призивите към клана са трудни, когато фамилиите са толкова политически разделени, колкото са нашите. Защото всеки нападащ дом се старае ясно да покаже, че ходовете му са срещу враг, а не срещу близките му от клана. Често като уверения се пращат дарове. — И след кратка пауза добави: — Лорд Десио е бил щедър.