Кевин се усмихна разбиращо.
— Доколкото те разбирам, те казват: „Не ни кани, освен ако не си сигурна, че ще спечелиш, защото Минванаби може да спрат да ни пращат подкупи. Но ако си сигурна, че можеш да ги унищожиш, тогава ще се притечем с радост, за да може да вземем своя дял от плячката“.
За първи път, доколкото Кевин помнеше, Началникът на шпионите се усмихна. А след това дори се изкиска.
— Никога не бих и помислил да го опиша така — призна Аракаси. — Но всъщност й казаха точно това.
— Проклятие. — Кевин поклати глава удивен. — А аз не видях нищо, освен една глупава церемония.
Мара се намеси от носилката:
— Вече разбираш защо го държа наблизо. Неговата гледна точка е… свежа.
Аракаси възстанови войнишката си стойка, но блясъкът се задържа в очите му.
— Съгласен съм, господарке.
— Не знам дали изобщо ще разбера някога народа ви — каза Кевин. Вече бяха навлезли в жилищния квартал и уличните лампи бяха по-редки. — Стоях и наблюдавах внимателно. Единственото обсъждане, което се разгорещи достатъчно, за да ми се стори важно, звучеше като спор за поземлена реформа.
— В Съвета — обясни търпеливо Аракаси — онова, което остава неказано, е много по-важно: кой не се доближава до стола на някой Господар и кой се задържа настрана, и кого с кого виждат, се смята за много повече от думите. Това, че лорд Чековара не напусна подиума си, за да поздрави лично Мара за граничния мирен договор, беше недвусмислено важно. Кланът не е склонен да приеме нейното водачество. А цялото суетене около стола на лорд Мамогота е доказателство, че две фракции в клана подкрепят него срещу нашата Господарка. Никой не би обмислил сериозно онази глупост за даване на земя на селяците. Партията на прогреса е без влияние извън клана Хунзан, а лорд Тукламекла от този клан е близък приятел на Мамогота. Този проблем беше стигнал до задънена улица преди събранието.
— Значи допускате, че съобщението е било отклонено от лорд Мамо… как беше? — предположи Кевин.
— Така се надяваме — отвърна Аракаси. — Мамогота поне не е свързан с Военния съюз. Може да получава „дарове“ от Десио, но не е поддръжник на Минванаби.
Кевин поклати глава удивен.
— Умовете ви са усукани като плетка. Все едно — отвърна той, след като Аракаси го запита какво е „плетка“. — Просто приеми, че ще съм изкуфяло старче много преди да съм разбрал вашата култура.
По останалия път до градската къща мълчаха. Кевин се съмняваше дали изобщо някога ще проумее тези хора.
15.
Хаос
Спектакълът започна.
От всяка висока сграда по булевардите, водещи към арената, се развяваха знамена. Гражданите хвърляха цветя на улиците, за да уверят боговете, че не таят завист към особите с по-висок сан. По причини, които можеше да назове само Богът на измамата, жителите на града удостояваха с благосклонността си този или онзи дом, като викаха повече или по-малко оживено според това кой преминаваше. Всички поздравяваха носилката и свитата на Мара с шумни възгласи. Отново облечен като прост слуга и поставен зад носилката редом до Кевин, Аракаси подхвърли:
— Изглежда, тълпата е благосклонна към Акома този месец, милейди. Победата в Цубар те направи героиня сред простолюдието.
Приветствените викове заглушиха отговора на Мара.
Дългият величествен булевард, който прекосяваше имперския квартал, беше пълен с хора от всяко кътче на цуранския живот. Облеклото им варираше от най-скъпите одежди и накити, носени от висши благородници, до скромните едноцветни халати на занаятчиите и дрипите на просяците. Игрите, предлагани от Военачалника за празника на Небесната светлина, бяха извадили от ковчежетата с накити най-прекрасните украшения — по-дръзките богати търговци бяха накичили дъщерите си за показ с надеждата да привлекат някой благороден ухажор.
Обкръжен от блясъка на редки метални украшения, лакирани гребени, нефрит и скъпоценни камъни, ескортът на Мара напредваше и си съперничеше за място с десетки други домашни стражи, с техните возещи се на носилки господари и господарки. Някои ги носеха в паланкини, боядисани в карнавални цветове или обсипани с късчета искрящи раковини. Други побираха цели фамилии, крепени на раменете на по двайсет роби. Накъдето и да се обърнеше човек, празничната тълпа образуваше огромна блестяща вихрушка от хиляди цветове. Само робите бяха с простите си халати в убито сиво.