Кевин зяпаше ококорен като току-що прогледнал слепец. Зад кортежа от воини в червено и пурпурно, между прътите и балдахините на гъстата гмеж от носилки, видя стена, окичена с ленти и знамена, която взе за края на булеварда. Но щом свитата на Акома се приближи, очите му се разшириха от удивление. Преградата не се оказа стена, а част от Великия имперски стадион.
Амфитеатърът беше необятен, много по-голям от всичко, което би могъл да си представи. Носилките, войниците и простолюдието се изливаха нагоре по широко стълбище, а след това през кръгъл площад към второ стълбищно крило. На върха имаше нов каменен площад, а отвъд него беше входът към стадиона. Щом носилката на Мара започна изкачването си, Кевин погледна от двете страни и прецени, че трябва да има поне още дванайсет такива входа само от дворцовия квартал.
Дори тук стражите трябваше да мушкат и бутат, за да разчистят пътя за преминаващата си господарка. Цялото цуранско общество се беше стекло, за да присъства на игрите в чест на императора или да се нареди в шпалир да позяпа зрелището, предложено от по-висшите особи. Само велик повод като този ги доближаваше толкова до мощта на империята и хората от околностите се стичаха на тълпи в града, за да сочат, да бърборят оживено и да зяпат.
Въпреки празничната атмосфера воините оставаха бдителни. Из тълпите се движеха хора с неясен ранг и положение в обществото. Много носеха знаци на гилдии. Други бяха пратеници, улични продавачи или разносвачи на слухове. Някои можеше да са агенти, шпиони или крадци; убийци можеше да се спотайват сред тях под всякакво прикритие. Всеки имперски празник, в който се смесваха кланове и политически партии, се превръщаше в продължение на Играта на Съвета.
Отвъд най-високото стъпало се издигаше каменна арка с ширина двеста стъпки. Кевин се опита да пресметне големината на арената зад нея и не успя. Терасите с откритите седалки сигурно побираха сто хиляди души. Никой амфитеатър в Кралството не можеше да се сравни с това.
На първата тераса Люджан извика високо:
— Акома!
Лица с по-низш сан припряно разчистиха пътя на свитата на Мара. Докато воините се изкачваха по второто крило, Кевин забеляза зяпачи да възклицават изненадано и да сочат. Щом осъзна, че сочат него, ушите му се зачервиха. Хората от простолюдието, изненадани от ръста му и от варварския му вид, го превръщаха в предмет на клюки и догадки.
На втората тераса Люджан подкара гвардията си през тълпата и разчисти пространство до други благороднически свити. Носачите спряха и Кевин помогна на Мара да слезе. Бойният водач, един Ударен водач на име Кенджи и трима стражи, с тях и Аракаси, застанаха от двете страни на Господарката и личния й роб. Останалите от охраната на Акома слязоха с носачите, за да ги чакат на улицата.
Люджан ги поведе по един коридор вляво от арката. Над сто редици седалки се издигаха над нивото, по което се движеше групата им, още петдесет реда се спускаха надолу до нивото на арената. Отляво се открояваха две заградени с войнишки кордони зони, едната от които увенчана с ложа, украсена със златист лак и имперско бяло. Другият участък беше без никаква украса и гол, но изпъкваше в рязък контраст. Всички, които го заемаха, носеха черни халати.
Аракаси забеляза интереса на Кевин и обясни шепнешком:
— Велики.
— Имаш предвид магьосниците? — Кевин погледна натам по-съсредоточено, но мъжете с тъмните халати седяха мълчаливо или увлечени в приглушени разговори. Някои гледаха покритото с пясък поле долу в очакване на първото състезание. — Изглеждат съвсем обикновено.
— Видът често заблуждава — отвърна Аракаси и по заповед на Люджан помогна на другите воини да пробият с рамене път през гъста тълпа зрители.
— Защо се мотаят тук всички тези хора? — зачуди се Мара.
Аракаси отговори, като внимаваше да не го чуе някой:
— Надяват се да зърнат Великия на варварите. Разносвачите на слухове твърдят, че щял да присъства.
— Как може да има Велик варварин? — намеси се Кевин.
Аракаси избута настрана една възрастна жена с цветарска кошница, опитала се да продаде цвете на Мара.
— Великите са извън закона. Никой не оспорва решенията им. Щом човек бъде взет и обучен да носи черния халат, той е в Събранието на магьосниците. Какъв ранг е имал преди това е без значение. Той е само Велик, врекъл се да действа за съхранението на империята, и думата му става закон.