Кевин премълча следващите си въпроси, понеже Аракаси го изгледа предупредително. Бяха твърде близо до непознати, за да рискува с неуместни забележки или поведение.
Стадионът все още не беше и на една трета пълен. Също като стола й в Залата на Съвета, мястото на Мара указваше относителния й ранг в имперската йерархия. По преценката на Кевин около сто фамилии бяха по-близо до имперската ложа, но други хиляда бяха много по-отдалечени.
Мара седна с Люджан, младия Ударен водач и войниците от двете й страни. Кевин и Аракаси заеха позиции зад стола й, готови да се отзоват на нуждите й. Кевин огледа внимателно обкръжаващите ги цветове на домове и се опита да отгатне обществената йерархия в цуранската политика.
Зад зоната на магьосниците и вдясно от подиума на Военачалника се виждаше ложа в черно и оранжево, цветовете на дома Минванаби. По нивата над нея седяха по-маловажни фамилии, но всички — свързани кланово или васали на лорд Десио.
Непосредствено до тях бяха жълтите и пурпурни цветове на Ксакатекас. Мирният договор с Цубар след победата беше издигнал лорд Чипино и сега той беше втори по власт във Висшия съвет. Господарят на Чековара зае мястото си в ложа под тази на Мара, на същото ниво като на Военачалника, но отдалечен от златното и бялото колкото нея.
От арената прозвуча тръбен зов. Дървените врати около арената се разтвориха с грохот и десетки млади мъже с брони във всевъзможни цветове излязоха под строй. В движение се подредиха по двойки и отдадоха чест на празната имперска ложа. При втори сигнал от управителя на игрите, който седеше в специална ниша до портите, извадиха мечове и започнаха да се бият.
Кевин бързо прецени, че двубоите са само до първо пускане на кръв. Победеният сваляше шлема си в знак, че се предава, а победителят се обръщаше към друг победил партньор и започваха нов двубой.
— Това са млади офицери от различни домове — каза Люджан на Кевин. — Повечето са братовчеди и по-млади синове на благородници, жадни да покажат храбростта си и да спечелят почетното сребро. Не че има значение, освен за младежите долу и за семействата им. Все пак един мъж би могъл да се издигне в очите на господаря си, като спечели такъв двубой.
На арената нямаше цветове от Минванаби, Ксакатекас или другите три Велики фамилии, нито от Акома, тъй като домове наскоро покрити със слава не се нуждаеха от такава дребна показност. Кевин следеше двубоите с опитното око на войник, но бързо загуби интерес. Беше виждал цурански воини от много по-близо и с много по-сериозни намерения, отколкото момчетата, които се упражняваха на пясъка. Отвъд огрените от слънцето пясъци по-дребни роднини и слуги заемаха ложите. Ако се съдеше по малочислената им почетна охрана, все още не се беше появил никой по-значителен от далечен братовчед.
Надпреварата между младите благородници приключи и последната останала двойка напусна, губещият със снишен меч в знак за поражение, а победителят кимаше на оскъдните овации на малцината проявяващи интерес зрители.
Въздухът над пясъка беше горещ, а високите стени на амфитеатъра спираха полъха на вятъра. Отегчен от игрите и все още неразбиращ причините за присъствието на Мара, Кевин се наведе, за да я попита желае ли студена напитка. Беше го пренебрегвала, откакто се появиха пред погледите на любопитната публика от благоприличие, но когато поклати глава и отказа, Кевин забеляза, че изглежда неспокойна. Протоколът му забраняваше да я пита дали се чувства добре. Когато Мара решеше да възприеме цуранското безстрастие, част от нея ставаше недосегаема, въпреки че в повечето неща бе започнал да усеща настроенията й не по-зле от своите.
Сякаш неизречените му мисли подсилиха тревогата й, защото Господарката на Акома махна с ръка на Аракаси и каза:
— Донеси ми студена напитка.
Началникът на шпионите се поклони и тръгна. Кевин потисна инстинктивната ревност, която изпита, и със закъснение осъзна, че господарката му едва ли праща Аракаси само за да й донесе освежителна напитка. Докато търсеше продавач, старшият шпионин несъмнено щеше да се свърже с осведомители и да прецени действията на враговете й. Докато Мара се обръщаше с лице към ставащото долу, очите им за миг се срещнаха. Този единствен поглед го увери, че се радва на присъствието му.
Мара небрежно се наведе към Люджан.