— Забеляза ли? Повечето благородници все още се задържат навън този следобед.
Изненадан от този неочакван публичен разговор, командирът на Акома отвърна без обичайните си шеги:
— Да, милейди. Има нещо необичайно в това празненство.
Кевин се огледа по-внимателно и реши, че в ритъма на тълпата наистина има нещо необичайно. Но с другоземския си поглед не беше забелязал сам тази странност.
От по-долните редове се разнесе смях, когато се отвориха други врати и на арената се изсипаха ниски фигури. Веждите на Кевин се вдигнаха изненадано, щом по пясъка защъкаха дребни насекомоподобни: размахваха възбудено предните си крайници и щракаха с малките си челюсти. От отсрещния край на пясъка бързо излезе група воини, джуджета, ако се съдеше по външността им.
Повечето бяха облечени в пародии на броня и костюми, вариращи от комични до гротескни. Размахаха ярко оцветени дървени мечове, строиха се в хлабави редици за атака и нададоха бойни викове с изненадващо дълбоки гласове.
Тембърът на тези гласове все още беше твърде пресен в паметта на Кевин.
— Те са пустинни хора!
Мара кимна снизходително, а Люджан каза:
— Много от тях бяха наши пленници, предполагам.
Удивен, че такава свирепа и горда раса е приела покорно да участва в унизителен комичен акт, Кевин се зачуди и че чо-джа, които бяха съюзници, е трябвало да бъдат включени в такова безчестно зрелище.
— Не са чо-джа — поправи го Люджан. — Тези са чу-джи-ла — от горите на север от Силмани — по-малки и без разум. По същество са безвредни.
Джуджетата и насекомоподобните се сблъскаха с трясък на щитове и хитин. Кевин скоро се увери, че двубоят е безкръвен: тъпите дървени мечове не можеха да разкъсат бронята на насекомоподобните, а малките им челюсти и затъпени предни крайници се затваряха и сечаха, без да могат да наранят джуджетата.
Този фарсов спектакъл предизвика смеха и веселите викове на тълпата, докато изведнъж някакво внезапно, наелектризиращо усещане за присъствие не извърна главите на всички от „бойното поле“. Погледът на Кевин проследи всички останали, като метал, привлечен от магнит, до входа най-близо до имперската ложа. Там някакъв нисък мъж с черен халат се запътваше към отсека, заделен за Великите.
— Миламбер — каза Люджан.
Кевин присви очи и се вгледа във Великия.
— Той е от Кралството?
Люджан сви рамене.
— Така твърдят слуховете. Носи робска брада, което достатъчно го отличава като варварин.
Нисък според мерките на Кралството и съвсем незабележим, мъжът седна между един много дебел магьосник и друг, съвсем слаб Велик. Поразен от усещането за нещо вече виждано, Кевин промълви:
— Има нещо познато в него.
Мара се извърна.
— Да не би да ти е приятел от отечеството?
— Бих искал да мога да се доближа и да видя… милейди.
Но Мара му забрани тази волност, тъй като щеше да привлече внимание, ако тръгнеше сам.
Като всички на служба при Мара, Ударен водач Кенджи знаеше за връзката между варварина и Господарката, но все пак се почувства неловко от необичайната им фамилиарност.
— Милейди, на вашия роб трябва да му се напомни, че каквото и да е бил Великият преди, сега той служи на империята.
Кевин намери тона му за язвителен, също като поведението на Мара преди малко, и макар да знаеше, че позата й е необходима публично, все пак го жегна.
— Е, бездруго нямам какво толкова да кажа на предател на собствения си народ.
Бързият поглед на Мара задържа езика му, преди наглостта му да наложи наказанието, което щеше да е неизбежно, ако случайно го чуеше някой непознат.
Безшумен като призрак, Аракаси изведнъж се озова при тях, поклони се и поднесе на господарката си голяма чаша със студена напитка. След това промълви тихо:
— Шинцаваи изпъкват с отсъствието си. — Огледа се и доволен, че вниманието на тълпата все още е погълнато от загадъчния другоземен Велик, добави: — Става нещо изключително необичайно, господарке. Апелирам за бдителност.
Външно спокойна и прикривайки движението на устните си зад ръба на чашата, Мара прошепна напрегнато:
— Минванаби?
Аракаси съвсем леко поклати глава.
— Не мисля. Десио е отвън, все още в носилката си, пиян от вино шаа. Бих очаквал да е трезвен, ако е задействал интрига. — Необичайно притеснен, Началникът на шпионите отново инстинктивно огледа да не би да ги подслушват. Битката между джуджетата и насекомоподобните долу се вихреше с много шум. Аракаси се възползва от шумотевицата и прикривайки естеството на разговора с жестове на смирение, продължи; — Задвижва се нещо важно, подозирам, че е свързано с връщането на Синьото колело към Военния съюз. Твърде много неща, които чувам, кънтят фалшиво. Твърде много противоречия минават без въпроси. И присъстват повече членове на Събранието на магьосниците, отколкото човек би могъл да види за цял живот. Ако някой се опита да подкопае Военачалника…