— Тук? — Мара изправи рамене. — Невъзможно!
Но Началникът на шпионите оспори скептицизма и.
— На висотите на триумфа си той би могъл да се окаже изключително уязвим. — И след многозначителна пауза добави: — Девет пъти, откакто съм се родил, господарке, съм действал осланяйки се единствено на предчувствието, и всеки път то е спасявало живота ми. Бъди готова да напуснеш всеки момент, умолявам те. Много невинни може да се озоват в капан, достатъчно голям, за да събори Алмечо. Други може да загинат, защото враговете са реагирали бързо, за да се възползват от момента. Подчертавам, Шинцаваи не са единствените отсъстващи.
Не беше нужно да назовава празните места. Повечето от партията Синьото колело не бяха изпратили представители, мнозина от Партията на мира не бяха довели съпруги или деца, а повечето от господарите от Канацаваи носеха броня вместо халати. Ако такива необичайности се приемеха като късчета от обща картина, то една мащабна заплаха можеше да се окаже реална. Отделения воини в бяла броня бяха поставени на стратегически места и при входовете, много повече, отколкото щяха да са нужни за контрол над тълпата в случай, че някое нещастно събитие на арената промени настроението й от празнично на паническо.
Мара докосна китката на Аракаси в знак на съгласие. Приемаше предупреждението му. Минванаби като нищо можеше да имат агенти, поставени наблизо и чакащи всякакъв повод, за да ударят. Очите на Люджан започнаха да засичат разположението и броя на войниците в непосредствена близост. Дали щяха да се разиграят планирани или случайни събития, за него беше все едно. Политическите интриги можеше да изплуват на повърхността и при някой случаен повод. Ако някой загине от рани при избухнала свада сред тълпата, кой може да се обвини? Такава е съдбата. Така вероятно разсъждаваха много от благородниците, достатъчно близо за нанасяне на удар в случай, че възможността сама възникнеше в разгара на безредици.
Притесненията на Аракаси понамаляха, когато вълнението сред благородниците в ложите издаде предстоящата поява на имперската свита. Най-близо до подиума с бял балдахин влезе мъж с церемониален халат в черно и оранжево, а след него — множество воини и слуги. Внушителната му фигура стъпваше с увереност, намекваща за здрави мускули под тлъстините.
— Минванаби — уточни Аракаси със странна нотка злоба.
Нетърпелив да оформи представата си за човека, който бе свръхзлодеят в драмата, засягаща любимата му Мара, Кевин видя само един едър млад мъж, зачервен от горещината, който изглеждаше доста раздразнен.
По-внимателният оглед бе прекъснат от тръби и тимпани, които възвестиха влизането на имперската свита. Разговорите из целия стадион стихнаха. На арената бързо притичаха слуги и подгониха навън джуджетата и насекомите. По разчистеното бойно поле работници в набедрени препаски се разбързаха с грапи и брани, за да подравнят терена за предстоящите игри.
Тръбите отново проехтяха, много по-близо, и първите редици мъже от Имперската гвардия навлязоха с маршова стъпка. Бяха облечени в чисто бяла броня и носеха инструменти, които звучаха като фанфари. Бяха направени от роговете на някакъв огромен звяр, извити около раменете им, и завършваха разлати широко като камбани над главите им. Барабанчиците в следващата редица биеха силно в ритъм. Оркестърът зае позиция пред имперската ложа, а след тях влезе почетната гвардия на Военачалника от двайсет и четирима воини. Бронята и шлемът на всички бяха боядисани в блестящо бяло, отличаващо ги като елитния кадър на тъй наречените Имперски бели.
Слънчевата светлина замята отражения от златни щитове и снаряжение, което предизвика удивеното бръмчене от простолюдието, насядало най-високо в амфитеатъра. По цуранските стандарти металът, носен от всеки воин, бе достатъчно скъп, за да заплати разходите на дома Акома за цяла година.
Гвардейците заеха позиция и тълпите затихнаха. Във възцарилата се жадна тишина старши херолд извика с глас, който прокънтя до най-далечните седалки: