— Алмечо, Военачалникът!
Тълпата стана и поздрави с възторжени викове най-могъщия воин в империята.
Мара седеше кротко и отпиваше от плодовата си напитка; не стана да поздрави, докато Военачалникът влизаше. Широки ленти злато красяха шията и мишниците на гръдната му броня. Златни инкрустации покриваха шлема му, увенчан с пурпурно перо. Зад Алмечо пристъпваха двама магьосници с черни халати, наречени от тълпите Любимците на Военачалника. Кевин беше чул как, в годините преди плена му, един от тези Велики беше направил заклинанието, доказало обвинението на Мара в измяна срещу Минванаби, акт, принудил предшественика на Десио на ритуално самоубийство, за да изкупи позора на фамилията си.
А след това херолдът възвести появата на втора особа:
— Ичиндар! Деветдесет и първият император!
Овациите преляха в оглушителен рев. Младият Небесна светлина се появи на входа. Дори лейди Мара захвърли всякакви задръжки. Викаше силно като всеки от простолюдието, лицето й беше грейнало от възхищение и благоговение: поданиците почитаха този мъж с почти религиозна преданост.
Небесната светлина направи безпрецедентната си поява облечен в броня, изцяло покрита със злато. Изглеждаше на не повече от двайсет и три. Изражението му не можеше да се отгатне от разстояние, но стойката му беше изправена и уверена, а изпод високия му позлатен шлем се спускаше червеникавокафява коса и падаше на къдрици по раменете му.
Зад императора пристъпваха двайсет жреци, от всеки от двайсетте главни храма. Когато Небесната, светлина се доближи и застана до Военачалника, тълпата избухна. Възгласите не секваха.
Кевин извика на Люджан, за да надмогне изнервящата врява:
— Защо всички са толкова прехласнати?
След като всякакво благоприличие беше зарязано, Люджан извика в отговор:
— Небесната светлина е нашият духовен водач, който чрез молитва и безукорен живот се застъпва за нас пред боговете. Той е Цурануани.
Никога в живата памет император не беше благославял народа си, появявайки се публично. Това, че Ичиндар бе избрал да го направи, беше вдъхновяващо, повод за несдържана радост. И все пак, сам сред многохилядната тълпа, Аракаси не викаше. Външно правеше всички полагащи се жестове на възторг, но Кевин видя, че оглежда множеството наоколо за всякакъв намек за заплаха за господарката му. След като цуранското безстрастие бе отстъпило пред неистовата врява, този момент предлагаше съвършена възможност враг да се промъкне незабелязано. Кевин пристъпи по-близо зад нея, готов да скочи и да я защити, ако се наложи.
Гръмките овации продължаваха без никакъв признак, че скоро ще заглъхнат. Най-сетне императорът седна, а Военачалникът разпери високо ръце. Изтърпя настойчиво няколко минути, докато го забележат, и когато тълпата неохотно стихна, извика:
— Боговете се усмихват над Цурануани! Нося ви вест за велика победа над другоземните варвари! Съкрушихме най-голямата им армия и нашите воини празнуват! Скоро всички земи, наречени Кралството, ще паднат в нозете на Небесната светлина. — Завърши с почтителен поклон към Небесната светлина, а тълпата зарева одобрително.
Кевин стоеше стъписан. Стомахът му беше станал на ледена буца. След това, усетил през шока си и воя на тълпата, че Аракаси го наблюдава напрегнато, го изгледа с гняв.
— Вашият Военачалник има предвид, че силите на Брукал и Боррик са разгромени, армиите на Запада. — В отчаяно усилие да обуздае гнева си, който само можеше да застраши живота му, Кевин уточни: — Родният ми дом е застрашен. Сега пътят на цураните е открит да продължат към Зюн!
Аракаси първи извърна очи. И Кевин си спомни: Главният шпионин беше загубил господар и дом от Минванаби, преди да се закълне в служба на Акома. След това пръстите на Мара се прокраднаха в шепата му и стиснаха разбиращо. Мидкемиецът едва надви пороя от чувства: вярност, любов и тъга по отечеството го разкъсваха в хиляда посоки. Съдбата го беше откъснала от семейството му и го беше захвърлила на далечен свят. Беше избрал живот и любов, както биха направили много мъже, вместо окаяно пленничество. Но едва сега осъзна цената: кой беше той? Кевин от Зюн или Кевин от Акома?
Пред имперската ложа Военачалникът пак вдигна ръце и след като шумът заглъхна, извика:
— За славата на Цурануани и в знак на нашата преданост към Небесната светлина, посвещаваме тези игри в негова чест!