— Никой харулт не е бил надвиван от воини без пет пъти повече загуби. Твоите съотечественици си спечелиха чест.
Кевин плачеше, без да се сдържа. Макар всички тези мъже да му бяха непознати, имаше чувството, че познава всекиго от тях в сърцето си. Разбираше, че не бяха изпитали удоволствие, нито гордост от подвига си. Това, което цураните смятаха за гордост, за тези мъже беше просто оцеляване.
По бузите на съотечествениците му се стичаха сълзи. Изтощени, сами и съзнаващи, че може би никога повече няма да видят родния си дом, мидкемийците напуснаха арената, а гледачи на нийдра доведоха животните си да извлекат трупа на харулта. Роби бързаха да заличат следите от кървавия сблъсък на пясъка.
Усетил изпитателния поглед на Мара, Кевин положи усилие да поправи поведението си. Въпреки че не трябваше да издава нито капка съчувствие в позата си на Управляваща господарка, тя подаде чашата си на Аракаси и му прошепна:
— Достатъчно дълго ли се задържахме според нужното за статута ни в Съвета?
Аракаси погледна изразително Кевин, за да предупреди варварина да не реагира на възможността Господарката да не държи на кървави забавления.
— Ще ми се да можех да кажа „да“, милейди, но ако решиш да напуснем сега, преди враговете ти да са понечили да си тръгнат…
Мара отвърна с леко кимване и се обърна покорно напред. А това, че беше длъжна да изтърпи това варварство заради благоприличието, разпали нов гняв у Кевин и в безразсъдната си реакция той изсъска:
— Никога няма да мога да разбера нито народа ви, нито игрите ви…
Зовът на тръбите заглуши думите му. Работниците напуснаха арената на бегом и с грохот се отвори нова врата. На пясъка с тежка стъпка излязоха дванайсет бойци в чуждоземно бойно снаряжение. Всички носеха кожени гривни с шипове и кожени полушлемове с разноцветни пера. Закрачиха напред с пълно пренебрежение към публиката, за чието забавление бяха докарани, и спряха в центъра на арената, хванали мечовете и щитовете си с небрежна самоувереност.
Кевин беше чувал за гордите планински мъже, които обитаваха далечните височини на изток. Бяха устоявали открай време на империята и няколко години преди цуранското нахлуване на Мидкемия между двете държави бе сключено примирие.
Требите отново проехтяха и херолдът извика:
— Тъй като тези войници на конфедерация Турил нарушиха договора между своите страни и Империята, като се вдигнаха на война срещу войниците на императора, те са отхвърлени от собствения си народ, който ги обяви за разбойници и ги предаде за наказание. Ще се сразят с пленници от света на Мидкемия. Всички ще се борят, докато не остане само един.
Докато вратите в другия край на арената се разтваряха тежко, Люджан подхвърли:
— Какво си мисли управителят на игрите? Турилците няма да се бият помежду си, ако надвият мидкемийците. По-скоро ще умрат, проклинайки императора.
— Господарке, бъди готова да напуснем бързо — намеси се Аракаси. — Ако битката се окаже разочароваща, тълпата може да се разбеснее…
Според цуранския обичай простолюдието заемаше местата над благородниците, тъй че в случай на насилие на по-висшата класа на империята щеше да се наложи с бой да си пробие път през безредна тълпа. Кевин помисли за прословутата цуранска дисциплина, но сякаш отгатнал мисълта му, Аракаси я опроверга:
— Тези игри понякога събуждат кръвожадност сред простолюдието. Имало е безредици и преди и в тях са загивали благородници.
Безкрайните противоречия у тези хора изумиха за пореден път Кевин, но гледката бързо го разсея, защото в този момент от разтворените врати срещу подиума на Военачалника излязоха дванайсет мидкемийци. Обичайната им метална броня бе твърде скъпа, за да бъде използвана за забавление, и вместо нея пленниците носеха ярко оцветени нейни копия, изработени от цурански материали. На един щит се виждаше вълчата глава на Ламът, на друг в крещящи цветове — гербът с коня на Зюн.
Кевин прехапа устна, за да не даде израз на скръбта си. Не можеше с нищо да помогне на съотечествениците си! Щяха да го убият съвсем безполезно и да навлече срам за любимата си господарка. Но гневът и болката, които изпитваше, така и не искаха да се подчинят на логиката. Едва сдържайки насъбралите се чувства, той стисна очи и наведе глава. Тези Имперски игри бяха варварство и той нямаше да гледа как заради нечие извратено забавление напразно загиват добри мъже.
Но вместо трясък на оръжие чу как тълпата замърмори и пак погледна надолу. Воините от Турил и Мидкемия не се биеха, а си говореха. От най-горните редове на стадиона се разнесоха дюдюкания и освирквания, докато противниците стояха един срещу друг без никаква войнственост в позите. Един от турилците посочи към тълпата. Беше твърде далече, за да се чуят думите му, но на лицето му се четеше открито презрение.