Един от мидкемийците пристъпи напред и турилецът се напрегна, но вик на негов приятел го накара да отпусне меча; Мидкемиецът смъкна кожения си шлем и огледа стадиона с гняв. След това, невъобразимо дързък, захвърли и него, и меча си на пясъка. Последва ги щитът му и трясъкът отекна в настъпилата пълна тишина. Каза нещо на приятелите си и скръсти ръце.
Примерът му бе последван от другите на арената. Мечове, шлемове и щитове затупаха по пясъка и след миг мидкемийци и турилци стояха един срещу друг без оръжия.
От простолюдието горе се разнесоха нови дюдюкания, но висшата класа засега изглеждаше по-скоро развеселена, отколкото оскърбена от това странно поведение.
По нищо не личеше, че опасността е неизбежна, но Аракаси потупа леко Кевин по ръката и му прошепна:
— Вземи.
В дланта на варварина се плъзна дръжка на нож. Той потръпна от изумление, но пръстите му се стегнаха около нея. Роб да носи оръжие означаваше смъртна присъда, а свободен, дръзнал да наруши този закон, се смяташе за безчестен. Това, че Началникът на шпионите му даваше оръжие, говореше за смъртна опасност. Аракаси прошепна на Мара:
— Господарке, ще доведа охраната и носилката толкова близо до входа, колкото позволи имперската гвардия. След това ще изтичам до градската къща и ще доведа останалите войници. Излез, когато можеш, и ще се срещнем навън. Имам… предчувствие, от онези, за които споменах. Боя се от най-лошото.
Мара не издаде с нищо, че го е чула, но Люджан отпусна ръка на дръжката на меча си, а Кенджи и другите двама воини застанаха нащрек. Аракаси се измъкна и се отдалечи.
Кевин притисна острието до ръката си, уж впил очи в странната гледка долу, но очите му всъщност следяха съветниците, шепнещи оживено на господарите и господарките си в съседните ложи.
В имперската ложа Военачалникът се изправи и извика, почервенял от гняв:
— Нека битката да започне!
След като бойците на пясъка останаха упорито на местата си, на арената нахлуха облечени в кожена броня надзиратели, за да сложат край на непокорството им. Развиха камшици от кожа на нийдра и запердашиха воините с тях.
Тълпата завика нетърпеливо. Свиркания и мръсни ругатни се смесиха в злокобно усилващ се звук. Дори знатните благородници започнаха да негодуват, че са принудени да гледат как бият неподвижни хора. Изведнъж един от турилските воини сграбчи един надзирател, измъкна камшика от ръцете му, усука го около врата му и започна да го души. Другите надзиратели се нахвърлиха върху него и започнаха да го налагат безмилостно. Ударите им го смъкнаха на колене, но яростната решимост не го напусна. Той стягаше бича все по-силно и по-силно, докато жертвата му не се отпусна безжизнено.
В следващия стъписан миг, преди някой да е успял да реагира, и турилците, и мидкемийците се хвърлиха срещу надзирателите и ги изклаха за секунди.
Зрителите крещяха. Кевин погледна към магьосниците, за да види дали няма да се намесят, но те като че ли си имаха свои грижи. Брадатият, Миламбер, се беше изправил и макар Черните халати от двете му страни да го увещаваха да седне, той явно не искаше и да чуе. Ярост гореше в очите му, толкова нажежена, че можеше да се усети от разстояние, и Кевин изпита страх.
Погледна Мара, но лекото махване с ръка на Люджан му подсказа, че трябва да изчакат още. На Аракаси му трябваше време, за да намери носилката и охраната и да ги доведе на външното стълбище. Твърде голям беше рискът да ги хванат без ескорт на улицата.
Изведнъж един Черен халат до Военачалника се изправи и махна с ръка над главата си. Тръпки полазиха по гърба на Кевин и той настръхна. Магия! И направена без никакво усилие, само с едно махване с ръка. Стъписан, мидкемиецът видя как коленете на войниците на пясъка се заогъваха и мъжете западаха.
Викът на Военачалника отекна над безпомощно просналите се тела:
— Сега ги вържете, вдигнете бесилка и ги обесете пред очите на всички.
Тълпата затихна като пред буря.
— Готови! — прошепна Люджан.
Кевин се напрегна и отпусна ръка на рамото на Мара. Макар и външно спокойна и отпусната, Господарката едва ли беше неподвластна на усещането за опасност. И наистина той усети, че Мара трепери. Изгаряше от желание да я успокои, но напрежението в стадиона продължаваше застрашително да се усилва.