Млади офицери на първия ред седалки завикаха възмутено при заповедта на Военачалника. Възразяваха гръмогласно и настояваха на пленниците долу да се разреши воинска смърт. Много от тях бяха патрулни водачи на фронтовата линия във войните срещу Мидкемия и Турил. Врагове или чуждоземци, пленниците бяха доказали доблестта си в битка. Обесването им като бездушни роби щеше да донесе срам за цялата империя.
Великите също не останаха пасивни. Миламбер размени няколко разгорещени думи с друг Черен халат, който неуспешно се опитваше да го усмири, после стана и тръгна към пътеката, като все още говореше. Дебелият се надигна и забърза след него, но твърде късно. Великият, някогашен мидкемиец, се бе озовал на средата на стълбището, което отделяше Черните халати от имперската ложа.
На пясъците на арената цареше хаос. Нахлуха дърводелци, помъкнали сечива и греди, воини в бялата броня на Алмечо придружиха надзирателите, за да съберат и вържат зашеметените воини.
Някакъв неназовим инстинкт накара Кевин да изпита внезапен страх. Огромното човешко множество в амфитеатъра изглеждаше замръзнало, като омагьосано. Дюдюкания и викания заглъхнаха в пълно безмълвие и очите на всички се впиха в черната фигура до ложата на Военачалника.
Миламбер вдигна ръка. Сини пламъци посякоха въздуха, блеснали дори на ярката слънчева светлина, и мълния се понесе надолу, и изригна сред стражите на Военачалника. Живи хора се разхвърчаха във всички посоки, пръснати като листа пред вятър. Дърводелци и работници изпопадаха, дъски и сечива се попиляха като вихрушка от слама. Благородниците в по-долните редове седалки бяха приковани в столовете от вълната на яростния взрив и вятърът блъвна нагоре към високите тераси. Миламбер махна отсечено с ръка и гласът му се вряза в затаената тишина, възцарила се след взрива:
— Стига!
Дебелият магьосник се отказа от гонитбата. Бързо, колкото тромавите му крака можеха да понесат, се втурна към имперската ложа, тънкият му приятел го следваше по петите. Двамата Велики размениха няколко думи с Небесната светлина, който се вдигна от стола си. В следващия миг, най-ненадейно, двамата Велики и императорът изчезнаха.
Твърде потресен, за да разсъждава над изумлението си, Кевин стисна Мара за ръката.
— Точно така. Стига. — Вдигна я безцеремонно от стола. — Щом негово величество смята за уместно да се изпари, ние също напускаме.
Люджан не възрази, а извади меча си и прескочи скамейката. По негов знак Ударният водач Кенджи и другите двама воини останаха в ариергард, докато командирът на Акома се понесе напред да догони Кевин и Мара. Малката група започна да се оттегля по тесния проход с почти неприлична припряност. Действията на Миламбер бяха задържали вниманието на другите зрители, а тези в редовете над посоката на бягство на Мара завикаха раздразнено, понеже преминаването на свитата и им пречеше да виждат добре.
Напрежението стигна до предела си, когато гласът на Военачалника прокънтя с необуздан гняв:
— Кой дръзва това?
— Аз дръзвам това — извика в отговор Миламбер. — Това не може да бъде и няма да бъде!
Но останалите му думи останаха нечути от воините на Акома заради бягащите стъпки, догонващи, групата им. Вече стигнал на кръстовището на прохода и стълбите, Кевин рязко се обърна. Видя непознати войници в тъмнокафява броня, затичани след ескорта на Акома.
Воините на Мара в ариергарда спряха и мигновено извадиха мечовете си. Останал само с Кенджи за защита, Кевин извика предупредително:
— Люджан!
Командирът погледна през рамо, видя заплахата и с един поглед разпозна бронята.
— Саджайо! Те служат на Минванаби! — Викна на двамата воини: — Стойте на място, зад гърба на господарката. — Обърна се към Кевин и добави: — Можем да се справим с тях. Но първо трябва да измъкнем Мара.
Вълнението в амфитеатъра не стихваше. Военачалникът изкрещя на Миламбер:
— С какво право вършиш това?
Гневният отговор на Миламбер изплющя във въздуха:
— С правото да върша това, което сметна за добре!
Обладан единствено от усещането за надвисващо бедствие, Кевин припряно поведе Мара напред. Тя промълви, стиснала пребледнелите си устни:
— Всичко, което познаваме, рухва. Ще ни помете хаос.