Глух стон разтърси камъните. Сътворен от нещо не от този свят, звукът изтерза ушите, по-нисък от всички нормални звуци.
Воините ускориха крачката си, а Кевин хвана Мара за китката, за да й помогне надолу по последните стъпала. Сенките злокобно помръкнаха, въздухът потъмня и слънцето изчезна. Облаци се струпаха над стадиона и закръжиха в чудовищен въртоп.
Кевин изобщо не се усъмни, че в центъра на всичко това е Миламбер. Отхвърли страха си със смях.
— Ще направи адско зрелище!
Мара, която тичаше останала без дъх до него, го погледна объркано и Кевин със закъснение осъзна, че е превключил на езика на Кралството. Повтори думите си на цурани. Тя се усмихна храбро.
Най-сетне стълбището свърши и още гвардейци се вляха в редиците и подсилиха защитното каре около господарката си. Външните редици сплетоха оръжия и поеха по булеварда. Зад тях гласът на магьосника прогърмя:
— Дъжд!
Небесата се разтвориха и ледени капки посякоха въздуха. И последната светлина угасна. Кевин присви очи срещу стихията и затича, стиснал Мара за китката. Тропотът на тежките дъждовни капки по настилката се смеси с шляпането на бягащи крака. Виковете на тълпата сякаш се приглушиха, потиснати от отчаяние и безнадеждност.
— Не спирай — викна Кевин.
Още няколко стъпки — и дъждът започна да отслабва.
А после Миламбер извика:
— Огън!
Общ вик на ужас изригна от стадиона. Пламъци засвяткаха през облаците, които все още плискаха леден дъжд. Накъсани мълнии раздраха небето.
Мара изпищя. В коприните, покриващи главата й, разцъфтяха пламъци. Кевин бързо ги изгаси с ръце и затичаха пак.
— Натам! — викна Люджан и посочи. На сто разтега от тях, отвъд димящия кръг от локви и огън, слънчевата светлина грееше ведра и непокътната.
Кевин дръпна Мара за ръката и затичаха колкото им сили държат, но въпреки това тези сто разтега се проточиха като мили.
А след това се озоваха под слънцето.
Войниците забавиха, за да си поемат дъх. Улиците представляваха кипяща маса от уплашени хора и войници, готови за бой, за да защитят господарите си. Кевин се възползва от краткия отдих, за да погледне назад. Безумието над амфитеатъра не беше спряло. Огънят валеше на зловещи бледи резки, виковете на издъхващите се сливаха в оглушителен вой.
Улиците бяха претъпкани със страдалци. Опърлени оцелели тичаха да се спасят. Мнозина бяха нападали по очи от страх, а други правеха защитни знаци против гнева на боговете.
И тогава земята се разлюля с глухо буботене. — Земетресение! — извика Кевин. — Към онзи вход! Бързо!
Втурнаха се под арката на някаква пивница и се присвиха под широкия свод. Земята продължаваше да се люлее. Хората по улицата западаха от силния трус, а от вътрешността на пивницата се разнесоха писъци, когато таванските греди рухнаха и отгоре се посипа вар и парчета зидария. Глинени чаши се пръснаха и задрънчаха. Навън по уличната настилка се посипаха покривни плочи, корнизи и парапети, трошаха се и се пръскаха. Рухваха тераси, оплискани в кръв хора падаха като захвърлена смет.
Трусът се усили. По дължината на широката улица пробяга издуваща се вълна и въздухът прокънтя от трясъка на цепещи се греди и зидария. Кевин надви надигащата се земя в усилие да стигне до Мара, но двама войници вече лежаха над нея, заслонили я с телата си.
Безумието бушуваше и бушуваше. Самата земя се гърчеше като ранено същество. Откъм стадиона шумът от къртещи се и падащи камъни ехтеше с грохота на лавина.
После земята се смири между един удар на сърцето и следващия. Настъпи тишина и слънцето грейна през мъгла от вдигнал се прах. Улицата бе в развалини, бойно поле от отломки и стенещи ранени. Затиснати от рухнали камъни, премазани от нападали греди, лежаха смълчаните окървавени мъртви.
Кевин се надигна и помогна на Мара да стане.
Едва потисна подтика си да я целуне. Вместо това оправи косата й и съживи искрата на едната й смарагдова обеца. Въздъхна разтреперано.
— Имахме късмет. Представяш ли си какво трябва да е било в стадиона?
Очите на Мара бяха широко отворени от шока. Тя не направи никакъв опит да прикрие треперенето си, но в гласа й имаше мрачна, желязна нотка.
— Можем само да се надяваме, че лордът на Минванаби се е задържал твърде дълго на игрите.