След това, сякаш рухналата красота наоколо изведнъж я нарани, махна отсечено на Люджан и заповяда:
— Към градската ми къща, веднага!
Аракаси се появи по-късно, прашен и с опърлено облекло.
Далече от арената и района на гнева на Миламбер, къщата на Акома не беше пострадала много. Но сега десетина воини пазеха външната врата, а други стояха на стража в двора.
Началникът на шпионите влезе с котешка предпазливост. Отпусна се чак когато видя Люджан в коридора.
— Боговете да ни опазят дано, успял си — каза Люджан с хриплив от вълнение глас.
След секунди Аракаси бе на горния етаж и се поклони на Господарката на Акома.
Мара седеше на куп възглавнички, току-що изкъпана, но все още пребледняла от възбудата през деня. Под домашния й халат се показваше ожулено коляно, а очите й бяха помръкнали от грижа, която се разсея, щом видя своя Главен шпионин.
— Аракаси! Добре си дошъл. Какви новини носиш?
Началникът на шпионите отлепи чело от земята и промърмори:
— С извинението на милейди.
И попи кръвта по бузата си с някакъв мръсен парцал.
Мара махна на една слугиня и тя изтича да донесе лечебни мехлеми и леген.
— Раната е незначителна, господарке — каза Аракаси. — Един се опита да се възползва от суматохата, за да ме ограби. Мъртъв е.
— Да ограби слуга? — усъмни се Мара. Извинението беше прозрачно. По-вероятно Началникът на шпионите беше рискувал живота си заради нея, но тя се съобрази с желанието му и реши да не го притеснява с повече въпроси.
Слугинята се върна с лекарствата и Аракаси, макар да изглеждаше раздразнен, се остави да се погрижат за лицето му.
Докато слугинята почистваше раната му, Мара попита:
— А останалите войници?
— Върнаха се с мен — отвърна Аракаси неоправдано сприхаво. Погледна сърдито слугинята, след което довърши доклада си: — Макар че един понесе удар в главата от падащи грънци, ако можете да повярвате, и вероятно ще умре.
Мара гледаше мръсотията и кръвта по кърпата.
— Това е повече от драскотина. Вижда се костта. — И добави въпроса, който я пареше отвътре: — А градът?
Аракаси избута ръката на слугинята и с движение, бързо като на хищник, грабна чист парцал и го притисна до раната си.
— Милейди не бива да се притеснява за болежките на слуги.
— А слугите бива ли да се притесняват да помагат на господарките си, като рискуват имперски обвинения за даване на оръжие на роб? Не. — Вдигна ръка, щом Аракаси си пое дъх да й отвърне. — Не отговаряй. Люджан се кълне, че не е видял. Имало е нож, който са намерили окървавен в кухненския килер, но готвачът настоява, че е клал с него пилета.
Аракаси се изкикоти.
— Точно така! Пилета.
— Именно. Сега отговори на въпроса ми — настоя Мара.
— Всичко е в хаос — започна сериозно Аракаси. — Има пожари навсякъде и много ранени. Кентосани изглежда като опустошен от нашественическа армия в кварталите около стадиона. Военачалникът се е оттеглил позорно, унизен от Великия Миламбер. Загинали са много невинни. Обзалагам се, че Алмечо ще сложи край на жалкия си живот до ден.
— А императорът?
— Небесната светлина е в безопасност — каза Аракаси. — Но Имперските бели са изтеглени от всички части на двореца, освен фамилния сектор, където пазят императора и децата му. Гвардията на Съвета остава, на дежурство, но без заповедите на Военачалника няма да действат. Може да се предположи, че до вечерта верността ще надделее и всеки отряд ще се върне при своя господар. Познатите ни правила временно са отменени, след като Съветът е отслабен, а Военачалникът — посрамен. — Аракаси сви рамене. — Няма никакъв закон, освен закона на силата.
Мара се смрази. Стаята изведнъж й се стори помръкнала. Плесна на слугите да запалят светилниците и да донесат вечеря и каза:
— Люджан трябва да чуе това. Мислиш ли, че може да ни нападнат?
Аракаси въздъхна.
— Кой може да знае? Навън цари безумие. Но ако рискувам с предположение, вероятно сме в безопасност за нощта. Ако Господарят на Минванаби е оцелял от разрушенията, най-вероятно се крие в жилището си като нас, отчита загубите си и чака вест, че здравият разум се е върнал на улиците.
Слугата дойде бързо. Люджан влезе с него. Мара посочи на Бойния водач да седне и нареди да налеят чоча. Отпи от горещата течност, докато Люджан увещаваше Аракаси да намаже раната му с мехлем. Щателното описание на воина на забрали рани беше достатъчно да уплаши и най-храбрия, а храбростта на Аракаси произтичаше главно от упоритост. Обзета от съжаление към навъсения си Главен шпионин, но не чак толкова, че да му позволи да се измъкне, без да го превържат вещите ръце на Люджан, Мара реши да се намеси.