Небето беше нашарено от блясъка на бушуващи пожари и улиците не бяха безопасни за никого. След като пратеникът тръгна, Люджан каза загрижено:
— Да се молим на боговете враговете ни да са също толкова объркани като нас.
— Да — отвърна Мара. — Това ни остава. Да се молим.
16.
Прегрупиране
Чу се тръбен зов.
След два дни зад заключените порти звукът беше стряскащ. Мара пусна свитъка, който така и не бе успяла да прочете — нервите й бяха като натегнати струни и реагираха и на най-лекото движение и звук. Скочи на крака още докато дежурните воини вадеха мечовете си от ножниците.
А после здравият разум надви защитния инстинкт. Една атака нямаше да бъде предизвестена с тръбен зов, нито щеше да се разиграе посред бял ден. Тръбите можеше само да известяват отдавна чакания призив на съвет или друго имперско решение.
Аракаси не беше пращал никакви съобщения, Мара бе разчитала на мълвата, чута от търговци на вести срещу подхвърлени през стената монети, но новините за важните събития, които се бяха разиграли, бяха несигурни. Предната нощ като вятър по улиците бе преминала мълва, че Алмечо е отнел живота си от срам. Кръжеше и странна приказка, че Събранието е обявило Миламбер за прокуден и го е лишило от ранга му. Не толкова благонадеждни източници твърдяха, че варваринът магьосник е унищожил Събранието до крак. Мара се съмняваше в тази версия. Но когато се опита да си представи достатъчно могъща сила, за да надвие бурята, унищожила арената, се изплаши не на шега.
Без да го питат, Кевин сухо беше подхвърлил, че не би искал да е този, когото ще пратят да уведоми варварския маг за променения му статут.
Мара заслиза предпазливо по голямото стълбище, затрупано като оръжейна с шлемове и кожени брони. Мечовете бяха подредени в ъглите, а извитият парапет се беше оказал удобно място за подпиране на копия. След пристигането на подкрепленията първоначалните й трийсет воини бяха нараснали до гарнизон от сто души и всички стаи за гости бяха натъпкани с офицери.
Дворът беше пълен с войници. Мара даде знак на Люджан да отвори уличната врата.
Четирима имперски Бели чакаха от другата страна, и един херолд с къс чисто бял халат. Отличителните знаци на ранга му блестяха на слънчевата светлина, както и златната лента около главата му и позлатената му служебна палка.
— Лейди Мара, Господарката на Акома — заяви той монотонно.
Мара пристъпи пред Люджан и потвърди, че е тя.
Херолдът отвърна с лек поклон.
— Нося вест от Небесната светлина. Ичиндар, деветдесет и първият император, те кани да се оттеглиш в своя дом за отдих. Върви в мир, защото сянката му е хвърлена над земята и прегръдката му те закриля. Всеки, който обезпокои преминаването ти, ще бъде враг на империята. Така е постановено.
За изумление на всички, вестоносецът на императора не спомена за свикване на Съвета. Без да дочака отговор и без да каже нито дума повече, се обърна и закрачи по широката улица към следващата господарска къща.
Мара се намръщи, обзета от мрачно предчувствие. Ако Военачалникът беше умрял в позор и императорът разпращаше Господарите на империята по домовете им, без да ги призове на съвет, изводът беше несъмнен: Ичиндар беше влязъл в Голямата игра.
— Трябва ни Аракаси — каза Мара, след като се съвзе. — Щом гвардията на императора поддържа мира, можем да изпратим бегач.
— Разбира се, прекрасна господарке — отвърна Люджан с почти забравения си шеговит тон. — Не знам колко безопасни са улиците, но всеки войник или слуга ще хукне бос по тях, ако благоволите.
— Не благоволявам. — Мара погледна стъпалата си, още увити в меки парцали след тичането й без обувки по улиците: — Опитах го на свой гръб. Джикан вече получи заповеди: всичките ми роби получават нови сандали.
А това по свой начин издаваше влиянието на мидкемиеца, макар че по този въпрос Люджан се въздържа от коментар. Господарката не приличаше на никой друг владетел, когото беше познавал, с радикалните й идеи, непоклатимата и твърдост и странните й моменти на състрадателност.
Пратеникът се оказа ненужен. Докато Мара обмисляше как най-добре да се занесе скришом съобщението до едно от уговорените места за връзка, Главният шпионин се появи лично, предрешен като продавач на зеленчуци. Мара разбра за това най-напред от врявата, вдигнала се от кухнята, и нехарактерното избухване на Джикан.