— Богове, само да не го насечеш с този сатър — подхвърли с веселия си плътен глас Кевин. Смехът му отекна нагоре по широкото стълбище и съзнавайки, че ядосаният й хадонра ще накаже любимия й, като го прати да чисти клозетите, Мара бързо слезе долу, за да се намеси.
Аракаси беше докарал ръчна количка, пълна с развалени плодове и зеленчуци, които и най-пестеливият стопанин не би дал на домашните си животни.
— Няма пресни на пазара — тъкмо обясняваше Аракаси на зачервения от яд Джикан. И добави с нотка надежда: — В бедняшкия квартал обаче може да докарат добра цена.
Мара сдържа смеха си и побърза да се намеси.
— Аракаси, трябваш ми. Джикан, поискай от Люджан войници и иди навън да намериш месо, което става за ядене. Ако не намериш, ще ядем това тука.
Аракаси й се поклони, бутна количката към хадонрата и му пожела успех.
— Изглеждаш в чудесно настроение — подхвърли Мара.
— Защото никой друг не е в настроение — намеси се Кевин. — Прави го напук.
Излязоха от кухнята и седнаха да обсъдят нещата на каменните скамейки на двора.
Мара харесваше мястото с разцъфналите дървета и тихия ромон на трите фонтана. Но сега нямаше време да му се любува. Попита рязко:
— Сигурно ли е, че Алмечо е мъртъв?
Аракаси смъкна оцапаната си горна дреха, хвърли я възможно по-далеч да не им мирише и отвърна:
— Военачалникът изпълни ритуала на изкупление пред всичките си слуги и приятели, включително двама Велики. Тялото лежи изложено в Имперския дворец.
— Чу ли, че няма призив за съвет? — попита Мара разтревожено.
— Да, господарке. Някои вече недоволстват, а гласът на Десио е най-силният.
Мара затвори очи и вдиша сладкия аромат на цветята. Толкова бързо. Събитията се движеха твърде бързо. Заради своя дом трябваше да действа, но как? Всички познати закони бяха нарушени.
— Кой ще управлява?
— Императорът — отсече Кевин.
Мара въздъхна нетърпеливо.
— Ти не разбираш. Императорът управлява като духовен водач. Ежедневните дела на Цурануани се водят от имперския персонал, а Висшият съвет управлява държавата. Военачалникът пък е най-изтъкнатият от Великите господари.
Кевин кимна към двореца.
— Доколкото си спомням, някой каза, че императорите ви никога не се появявали публично. Но този все пак се появи, от плът и кръв, седеше на игрите. Този император вече е променил обичая на бащите си, както аз виждам нещата. Ичиндар може би има по-сериозни намерения да управлява лично, отколкото си мислите.
Аракаси поглади брадичката си.
— Може пък Великите да са се включили в играта. Бяха необичайно много.
— Това са само предположения — намеси се Мара; — Трябват ни факти. Кои оцеляха от бедствието на игрите и имаше ли някакви подозрителни злополуки след това?
— Много повече наранявания, отколкото смърт — каза Аракаси. — Ще съставя списък, ако в двореца е възникнал важен прецедент, има агенти, които мога да поразпитам. Засега препоръчвам предпазливост, въпреки мира на императора. Много улици все още са запушени от отломки. Жреците на Двайсетте ордена са отворили храмовете си за бездомните, но търговията на кейовете е затруднена и храната е оскъдна. Има много гладни и отчаяни хора, а гладните и отчаяните хора са опасни. Тази сутрин в пристанищния район започна възстановителна работа, но докато пазарите не се отворят отново, ще е опасно да се ходи по улиците.
Мара посочи превързаните си стъпала.
— Аз бездруго не мога да ходя. А носилката ми е счупена.
Аракаси кимна и се изправи. Мара го изгледа с присвити очи.
Раната на бузата му вече заздравяваше, но лицето му беше сивкаво и изпито.
— Откога не си спал? — попита тя.
— Вече не помня — отвърна Аракаси. — Имам много работа. — Вдигна захвърлената селяшка риза и се намръщи от отвращение. — С твое разрешение, господарке, ще си взема количката и ще ида с хадонрата. Пазарите може да са затворени, но все пак знам къде Джикан може да купи зеленчуци. — Нахлузи омачканата мръсна дреха — с нея приличаше досущ на селски ратай — и добави: — Но ще е много скъпа.
— Значи Джикан ще ти се разсърди още повече — каза Мара и добави: — Пази се.
Аракаси се поклони.
— Значи ще останеш? — И добави, след много кратка пауза: — Така си и мислех.
След което тръгна.
Кевин погледна замислено Мара и попита: