— Няма да се върнеш при Аяки, така ли?
Попита и заради себе си, с тайния копнеж да поговори с Патрик и да сподели със съотечественика си новината, която тежеше на сърцето му след игрите: Боррик и Брукал победени и Кралството — открито за нахлуване.
За миг Мара като че ли се поколеба. После въздъхна.
— Не мога. Не и след като е в ход такава голяма промяна. Трябва да съм близо до седалището на властта, в чиито и ръце да попадне тя. Няма да допусна домът Акома да бъде съкрушен заради решенията на други. Ако сме в опасност, ще ценя сина си повече от последния си дъх, но ще действам.
Ръцете й бяха стиснали ръба на каменната пейка. Кевин нежно ги взе в топлите си длани.
— Уплашена си.
Тя кимна.
— Да. Защото мога да действам срещу заговор от Минванаби или който и да е друг вражески дом. Но в империята има две сили, пред които без колебание трябва да се преклоня, а или едната, или и двете са се задействали тук.
Говореше за императора и магьосниците.
Изминаха още три дни, изпълнени със звуците от минаващи по улиците войници и скърцането на коли, извозващи развалини, отломки и мъртви тела. Мара чакаше и получаваше сведения от Аракаси, доставяни по странни начини и в неочаквани часове, най-вече през нощта. Кевин лаконично подхвърли, че Началникът на шпионите нарочно им пречи на любовната игра, макар че всъщност скуката оставяше на двамата повече време за удоволствия. Предсказанието му, че императорът се кани да поеме управлението на империята, се оказа отчасти вярно, но в ход бяха повече политически игри и Аракаси бе насочил всичките си ресурси да разкрие кой дърпа конците.
Докато времето минаваше и членовете на Съвета се мъчеха да се ориентират във възникващата структура на властта, стана ясно, че намесата на Ичиндар не е прищявка. Беше го планирал грижливо и имаше хора, готови да се намесят и да поемат деловите неща, оставени обикновено на пълномощниците и агентите на Господарите от Съвета. Картината започна да става по-ясна, когато Аракаси започна да разкрива кои фракции подкрепят Ичиндар. Членове на партията на Синьото колело, почти всички от които бяха отсъствали от хаоса, разиграл се на Имперските игри, се оказаха в ядрото на заговора. Дори фамилиите на старата Имперска партия, които можеха да претендират за кръвни връзки, бяха извън този нов ред.
След декларацията за имперски мир градът започна да се възстановява от раните си. Ремонтите на разрушенията, причинени от варварския магьосник, започнаха с усиленото прочистване на натрошени камъни и греди. Бесенето на крадците и черноборсаджиите сложи край на мародерството. В реката бяха направени места за пристан и салове и лодки започнаха да карат стоки до брега, докато работници поправяха кейовете. Дюкяните лека-полека започнаха да се зареждат със стока.
Десет дни след бедствието на игрите Мара получи съобщение от Сулан-Ку. Там беше имало малък приток на бежанци и дребни неприятности покрай тях, но интересите на Акома не бяха пострадали. Накоя съобщаваше, че ако не се броели избухванията на Аяки, всичко в имението било спокойно. Най-лошото, което Първата съветничка трябвало да изтърпи, бил Кейоке, когото трябвало да убеди да не праща половината останал гарнизон в Кентосани при Господарката. Били научили, че е в безопасност, от агентите на Аракаси, пишеше Накоя.
Сълзи замъглиха очите на Мара, докато мислеше за предаността на хората си. Синът й й липсваше непоносимо и тя се закле да прекарва повече време с него.
В коридора отекнаха бързи стъпки и след миг Аракаси влезе и се просна по очи на килима.
— Господарке, покорно моля да ми простиш за припряното нахлуване, но… Къде е Кевин? Той трябва да чуе това, защото със сигурност ще искаш мнението му.
Мара веднага нареди да повикат мидкемиеца, който бе отишъл в кухнята за гореща чоча, и щом той влезе, погледна въпросително Аракаси.
— Първо, варварите… — започна той.
Кевин се сепна и едва не изпусна подноса.
— Какво варварите?!
Аракаси се покашля.
— Другоземците са предприели напълно неочаквано и масивно контранастъпление. Нашите армии на Мидкемия са надвити и изтласкани обратно до долината, където контролираме разлома! Току-що сме претърпели най-тежкото поражение във войната!
Този път поне Кевин успя да прояви такт и потисна радостния си смях. Но не можа да устои да не погледне самодоволно Аракаси, докато подаваше на Господарката чашка гореща чоча.