— Зависи от инициативата — отвърна Кевин и я спаси от бедата, като я грабна в прегръдката си.
Трусът, предизвикан от Миламбер, донесе някои малки предимства. След като търговията се възстанови и оскъдицата откри възможности, Мара получи вест от лорд Кеда, че условията й за складовите пространства са приети. Разрушението по кейовете в Кентосани беше превърнало нейното предложение в единствения избор и първите товари зърно, които стигнеха до пазара с прииждането на реката, щяха да донесат добри печалби. Лорд Андеро й отстъпваше гласа на Кеда с минимални гаранции. След като Висшият съвет не беше свикан, стойността на това обещание беше спорна.
Все пак Мара изпрати куриер, за да извести, че приема. Всяко обещание все пак струваше повече от никакво, а според сведенията, донесени й от Аракаси, неангажираните в изгодната търговия Управляващи господари недоволстваха от ходовете на императора. Мирът според тях беше акт на страхливец, а боговете не бяха благосклонни към слаби държави.
Новината, която дойде след това, беше много сериозна. Мара прекара още един предобед в обсъждане с Аракаси, докато Кевин дремеше под сянката на едно дърво в двора. Чу я едва по-късно, когато пристигна официалното съобщение, че Небесната светлина е тръгнал за Равнинния град с намерение да премине през разлома до Мидкемия и да преговаря за мир с Луам, краля на Островите.
При споменаването на това име Кевин скочи като ужилен.
— Луам!?
— Крал Луам — повтори Мара. Потупа с пръст пергамента, донесен в градската й къща от имперски пратеник. — Така е написано тук, от личния писар на императора.
— Но Луам е син на лорд Боррик — каза Кевин и на лицето му се изписа стъписване. — Ако той е кралят, това може само да означава, че крал Родрик, принц Ерланд Крондорски и самият Боррик са мъртви.
— Какво знаеш за крал Луам? — попита Мара.
— Не го познавам добре — призна Кевин. — Играехме си някога като деца. Помня го само като високо русокосо момче, което много се смееше. Срещнах лорд Боррик веднъж на командирско заседание. — Помълча, потънал в мисли за родната си земя, докато любопитството не го тласна да помоли да прочете пергамента. Императорът на Цурануани, изглежда, не смяташе да пътува без половината благородници на империята със себе си. Устата на Кевин се кривна иронично. Според имперската заповед Почетната гвардия на Небесната светлина включваше Бойните вождове на Петте велики клана и най-големите синове на половината други владетели в Цурануани.
— Заложници — заяви веднага мидкемиецът. — Владетелите едва ли ще се опълчат на едикт и ще създадат неприятности, докато наследниците им са в императорската армия.
Затвори очи и се опита да си представи младежа с кестенявата коса, седнал в позлатената си броня на масата срещу сина на Боррик Луам, който също беше млад… и с жегване в сърцето осъзна, че онова време отдавна е отминало. Войната беше продължила и в негово отсъствие бяха загинали хора. Дори не знаеше дали баща му и по-големите му братя са живи. Нарани го мисълта, че от години беше забравил да се тревожи за това. Седнал в един красив двор, обкръжен от чужди цветя и с жена от култура, която често му се струваше невъобразимо жестока, Кевин, третият син на барона на Зюн, вдиша дълбоко и се помъчи да си даде сметка кой всъщност е сега.
— Но защо Ичиндар трябва да ходи там? — зачуди се Мара, без да забелязва вълнението му. — Това е голям риск за Небесната светлина.
Дълбоко цуранската й гледна точка го стъписа и Кевин се наежи.
— Мислиш ли, че нашият крал щеше да дойде тук? След като вашите воини опустошаваха земите му девет години? „Простете, че изгорихме селата ви, ваше величество. Просто минете през този портал и заповядайте в нашия свят!“ Едва ли, по дяволите. Не забравяй, този крал е бил командир с бащината си армия почти от самото начало. Знае срещу кого се изправя. Доверието на Островното кралство е много рехаво, докато народът ви не докаже обратното.
Мара призна, че Кевин е прав по всички точки.
— Да, допускам, че от ваша гледна точка сме си заслужили недоверие.
Смехът, с който й отвърна, беше хладен и горчив.
— Обичам те като дъха на живота си, Мара, но няма други като мен. Хиляди мои съотечественици познават цураните само на бойното поле. Виждат в тях само врагове, които са нахлули в родната им земя, за да я завоюват. Мирът няма да е лесен.