— Ако можех да съм свободен човек, щях да остана с тебе завинаги. Но като роб, бих се възползвал от всяка възможност да се върна у дома.
Мара не можа да сдържи хлипа си.
— Но никога не можеш да бъдеш свободен… тук.
— Знам. Знам. — Забърса влажния кичур от бузата й и сълзите му потекоха като нейните. Тайните най-сетне бяха споделени и признати: макар да се обичаха отчаяно, винаги щеше да я има тази отворена рана, огромна като океан, дълбока като пропаст и широка като разлом между световете.
Събитията в Свещения град се въртяха около предстоящата мирна среща. Оставаха само няколко дни до заминаването на императора и Управляващите господари си разменяха разгорещено догадки за предварително договорените условия. Но дори шпионската мрежа на Аракаси успяваше да измъкне съвсем оскъдни сведения по темата. Мара прекарваше дълги часове, затворена с писарите си. Изпращаше послания до съюзници и предпазливо утвърждаваше връзки. Понякога се срещаше с други Господари, чиито градски къщи бяха разположени по-близо до вътрешния град и чиито домакинства бяха пострадали.
Малки разочарования, и отстъпки балансираха по-големи. Майсторите се бавеха с подмяната на изгубената й носилка. След като всеки дърводелец в Кентосани беше зает с поправянето на счупени покриви, греди и рамки на врати, дори един чирак не можеше да бъде отклонен от спешните работи. Джикан напразно се пазареше. Имперски декрет замразяваше всякакви частни договори, докато не бъдат възстановени пристанищните складове. Мара се примиряваше, като канеше у дома си тези, с които искаше да се види, докато лорд Чипино от Ксакатекас не чу за затрудненията й и не й прати като подарък носилка.
Беше боядисана в пурпурното и златното на Ксакатекас и доста олющена, тъй като дъщерите на Исашани често я бяха използвали за разходки на пазаруване. Джикан оправи проблема, като порови в мазетата за боя, но все още нямаше занаятчии, които да се наемат. Накрая задачата бе поверена на Таму, роб бегач, надраснал поста си и издигнал се до официален пратеник.
Мара направи няколко официални визити и обсъди откритията си с Аракаси.
Външно владетелите на Цурануани подкрепяха намесата на императора. Изпратиха най-големите си синове да служат в имперската делегация и не нарушиха мира. Но под сервилното поведение всеки господар се бореше за позиция, пресмяташе врагове и сключваше спогодби. Отчаяни от това, че Съветът не се свиква, владетелите на всички големи домове крояха тайни алтернативни планове.
Мара отделяше особено внимание на ходовете на Минванаби. Тасайо оставаше в изгнание на отдалечените западни острови. Но Десио беше внедрил друг братовчед, Йешурадо, в армията на бившия Военачалник, като подкомандир, което осигуряваше на Минванаби съюзник в лагера на императора. Десио беше един от петимата Военни водачи, които щяха да присъстват на мирната конференция на Мидкемия, наред с Андеро от Кеда, Господаря на Ксакатекас и Господаря на Тонмаргу.
Но Оаксатукан не посочиха Военачалник за клана Омечан поради жестоките им вътрешни борби кой да заеме освободеното от Алмечо място. Най-големият му племенник, Деканто, беше очевидният избор, но друг племенник, Аксантукар, се беше оказал с неочаквано силна подкрепа от други членове на клана. След като най-силните фракции се оказаха в безизходица, Деканто и Аксантукар бяха принудени да отстъпят привилегията на трети братовчед, Пимака, да бъде временният военен вожд на Омечан за имперската почетна гвардия.
Проучванията на Мара за ролята, изиграна от Великите, не дадоха ясни отговори. Но Аракаси все пак беше открил връзка между Събранието на магьосниците и партията на Синьото колело.
— Оказва се, че Великият Фумита е по-малък брат на лорд Камацу от Шинцаваи и истинският баща на Хокану.
Мара не скри удивлението си. Винаги, където и да се откриеше тайнствената дарба, Събранието взимаше мъжа за обучение и прекъсваше всякакви връзки със семейството му. Децата се отглеждаха от роднини като техни родни и връзките им с естествените им родители се „заравяха“.
— Значи Хокану е осиновен и всъщност е племенник на Камацу. — Тъй като майка му се беше заклела в служба в храма на Индири след заминаването на съпруга й, Камацу и Касуми бяха единствените близки, които Хокану познаваше от десетгодишна възраст.
— Знаеш ли дали Фумита изобщо навестява сина си? — попита тя старшия си шпионин.
Аракаси сви рамене.