— Не сме в първия коридор, а в седмия.
Миг след това Кевин разбра странния отговор, защото почетната гвардия зави на един ъгъл и той видя огромната пресечка, където няколко други коридора се събираха в една площадка.
— Богове, този дворец е огромен!
След това погледна нагоре и видя, че този участък има четири тераси с галерии, до които се стигаше по каменни стълбища, лъкатушещи на зигзаг между площадките. Но въпреки цялото си величие зданието изглеждаше празно.
После осъзна, че за разлика от района, приютил Залата на Съвета, в тези проходи няма смесена охрана.
— Толкова е тихо!
Мара надникна от завеските на носилката.
— Всички са на кейовете, за да се сбогуват с императора и почетния му отряд. Затова побързахме да дойдем тук — по-добра възможност да влезем ненаблюдавани. Не исках да рискувам да срещнем Имперската гвардия точно сега.
Не се качиха по стълбище. Жилищният комплекс на Акома беше разположен на приземния етаж зад лакирана зелена врата с герба с птицата шатра. Коридорът се изпъваше от извивката на сто разтега в двете посоки, с гигантски портали и още пресичащи се коридори в двата края. Кевин вече бе стигнал до извода, че апартаментите са подредени в полукръгове около централния купол със залата на Висшия съвет. Отделени в карета, други около триста такива малки комплекса превръщаха тази част на двореца в лабиринт от коридори и проходи.
До този на Мара имаше още два съседни големи жилищни комплекса, а срещу тях се разполагаше резиденцията на дома Уашота, със здраво залостени врати в зелено и синьо. След завоя вратите имаха още по-величествени украси, от сводестите арки, скрити от високи шейсет стъпки копринени стенни пана, до застлани с килими стълбища и урни, пълни с цветя. Това бяха апартаментите на Петте велики фамилии, с по-малките галерийни комплекси над тях, запазени за гости и васали. Разположението на мястото беше според ранга, но казармените помещения не се различаваха. Всеки Господар в империята можеше да обитава в Имперския дворец със свита от най-много дванайсет воини.
Въпреки това Мара беше вкарала цели трийсет в дворцовия район. Макар с това формално да беше нарушила правилото, в коридорите нямаше поставени патрули. Тя знаеше много добре, че в нестабилни времена другите Господари ще направят същото или ще доведат още повече воини, ако успеят.
След дискретното почукване на Кенджи зелената врата се отвори и двама стражи се поклониха на господарката си и се отдръпнаха, за да влезе свитата й.
Джикан също се поклони, след като свалиха носилката в малкото преддверие.
— Районът е безопасен, господарке — каза хадонрата, а Люджан до рамото му кимна, че е така.
В сравнение с градската къща апартаментът изглеждаше оскъдно обзаведен. По дървените подове нямаше нищо, освен стари килими и възглавнички и тук-там по някой светилник. А след това Кевин разбра: по-тежките мебели бяха преместени, за да преградят всички прозорци и врати. Апартаментът беше три помещения в дълбочина и вътрешните стаи излизаха на малка тераса към двора. Но днес цуранската страст за въздух беше пожертвана заради безопасността. Повечето прозорци бяха заковани и запушени с тежки дървени прегради.
— Атака ли очакваме? — попита Кевин.
— Винаги — отвърна Мара. Изглеждаше тъжна, докато правеше оглед на стъпките, предприети от воините й, за да гарантират сигурността. — Може да не сме единственият дом, разбрал, че сега е идеалният момент да се влезе, без да се привлече внимание. Имперските бели винаги са на дежурство в Имперския фамилен комплекс, но без утвърдена от Съвета охрана сега този район е ничия земя. Минаваме през тези коридори и пресечки на свой риск.
Докато носачите й трупаха пътните сандъци пред един прозорец, пристигна Аракаси с плувнало в пот лице. Носеше набедрена препаска и сандали на куриер и косата му беше стегната отзад е лентичка, твърде мръсна, за да може някой със сигурност да разпознае цвета.
Мара смъкна връхния си халат и го изгледа.
— Приличаш на търговски бегач.
Аракаси отвърна с блеснали от лукав хумор очи:
— Бегачите в цветове на домове ги дебнат навсякъде.
Мара обясни на Кевин:
— Търговските бегачи често обличат цветове на домове, защото тогава уличните хлапета не ги замерват с камъни. Но сега един домашен куриер може да бъде задържан за информация. И тъй като цицините от камъни не са страшни колкото изтезанията, ролите са сменени. — Обърна се към Аракаси. — Какви са новините?