— Странни групи мъже се движат из сенките. Крият бронята си под наметала и не носят отличителни знаци за служба на някой дом. Имперските слуги ги заобикалят отдалече.
— Убийци ли? — попита Мара и очите й се задържаха на старшия шпионин, без да трепнат, докато един слуга взимаше връхния халат от ръцете й.
Аракаси сви рамене.
— Би могло. Или са войската на някой господар, промъкнала се тайно в града. Би могло също да са агенти на императора под прикритие, за да видят кой се опитва да наруши мира. Някой високопоставен е пуснал информация, която е предизвикала приказки.
Мара седна на една възглавничка и махна на останалите също да седнат.
Но Аракаси отклони поканата.
— Няма да се задържам, освен да добавя, че както изглежда, някои от исканията, поставени от краля на императора са… много необичайни.
Това изостри любопитството на Кевин.
— Какво имаш предвид?
— Репарации. — Началникът на шпионите уточни сдържано: — Луам настоява за нещо от порядъка на сто милиона центии като компенсация за нанесените на държавата му щети.
Мара скочи от възглавничките като ужилена.
— Невъзможно!
Кевин пресметна и осъзна, че мидкемийският върховен владетел е проявил щедрост. Пресметнато в кралски пари, Луам искаше някъде от порядъка на триста хиляди златни суверена, което едва щеше да покрие цената за поддържането на армиите на Запада на бойното поле девет години.
— Това е половината от сумата, която е трябвало да поиска.
— Проблемът не е в сумата, а в идеята да се заплащат щети — заяви Мара. — Ичиндар не може да го направи и да опази честта си. Това би засрамило Цурануани пред боговете.
— Точно затова Небесната светлина е отказал — намеси се Аракаси. — Вместо това носи на младия крал „подарък“ от редки скъпоценни камъни, чиято цена е приблизително сто милиона центии.
Възхитена от находчивостта на императора, Мара се усмихна.
— Дори Висшият съвет не може да отрече правото му да даде дар на друг монарх.
— Това е едното. — Тъмните очи на Аракаси пробягаха многозначително към Кевин. — Луам желае размяна на пленници.
Погледите, които си размениха варваринът роб и господарката му при тези думи, бяха натежали от чувство. Със странна неохота Мара отново се обърна към Аракаси.
— Разбирам какво иска той, но дали Ичиндар ще го разбере?
Аракаси отвърна с откровеното цуранско свиване на рамене.
— Кой може да каже? Даването на роби на Островния крал не е проблем. Луам би могъл да прави с тях каквото намери за добре. По-важното е какво би направил императорът с нашите завърнали се военнопленници?
Последва мълчание. Истината беше, че в Цурануани честта и свободата на такива хора никога не можеше да бъде възстановена.
Мара изведнъж се почувства уморена. Погледна стъпалата си. Отоците от бягството й от арената почти бяха спаднали, но емоционалните рани между Кевин и нея от проблемите с робството и свободата още боляха.
— Имаш ли вест за Минванаби?
Аракаси присви устни.
— Подготвят над три хиляди войници за война.
Мара го погледна разтревожено.
— Идват в Свещения град?
— Не. Засега само се подготвят в именията на Минванаби.
Мара присви очи.
— Защо?
Отговори й Люджан — с горчивина, от входа, където се беше спрял, след като бе поставил воините си на стража до всеки прозорец и врата.
— Десио се страхува от имперския мир с основание, милейди. Ако ти изоставиш конфликта с Минванаби, просто отказваш да се посветиш на кръвната вражда. Някои може да преценят, че честта на Акома е компрометирана, но кой би те обвинил, че се подчиняваш на Небесната светлина? Но ако императорът наложи мир между враждуващи домове, Десио нарушава кръвната си клетва пред Туракаму. Той трябва да ни унищожи, преди властта на императора да стане прекалено силна, за да й се опълчи, или да оскърби Бога на смъртта.
— Десио би рискувал да нападне императора? — попита Мара.
Аракаси поклати глава.
— Не открито, но ако Висшият съвет намери повод да се обедини срещу волята на Ичиндар, Десио ще разполага с най-голямата армия близо до Свещения град. Това предлага опасна комбинация.
Мара прехапа устна. След като кланът Омечан бе разделен между Деканто и Аксантукар, опасността беше явна: Десио можеше да стане новият Военачалник, ако достатъчно голяма фракция във Висшия съвет решеше да се противопостави със сила на имперския едикт.