Кевин добави и едно неприятно наблюдение:
— Три хиляди меча на Минванаби извън Залата на Съвета биха могли да се окажат убедителен аргумент дори ако Десио няма явно мнозинство.
Изцедена не само от умората, Мара погледна поднесената й от слугата чаша все едно беше пълна със смъртоносна отрова. Опита се да се отърси от мрачните мисли.
— Мирната среща отвъд разлома е чак след три дни. Докато Ичиндар и Луам не се провалят в преговорите си, всичко това са спекулации. След като сме вече в безопасност в двореца, нека се порадваме на малко спокойствие.
Аракаси се поклони по-дълбоко от обичайното и си тръгна безшумно като призрак. Мара дълго седя замислена и се съживи едва когато Кевин приседна до нея и я взе в прегръдката си. Уплашена да не даде израз на неспокойствието, което изпитваше, тя довърши мисълта си:
— Боя се, че много е стоварено на гърба на толкова млад човек, и макар боговете да гледат може би благосклонно на нашата Небесна светлина, биха могли също тъй да се отвърнат от него.
Кевин я целуна по темето. Не хранеше илюзии. Също като нея разбираше, че най-доброто, на което могат да се надяват, е Аракаси да ги предупреди, преди врагът да нападне.
В продължение на три дни империята сякаш бе затаила дъх. Свещеният град с усилие се връщаше към нормалност: работниците довършваха ремонта на последния повреден кей и зидари взимаха нападали камъни от арената, за да укрепят порталите към Имперския дворец. Рибари тръгваха преди разсъмване и теглеха мрежите си из теченията на Гагаджин, а селяни караха реколтата от късния сезон на тежко натоварени фургони или по реката на баржи. Храмов тамян и цветни аромати надвиваха миризмата на изгорени тела, а продавачи отваряха останалите си без покриви дюкяни и напевните им гласове отново започнаха да хвалят стоките.
Но всички тези звуци и признаци на оживление таяха в себе си някаква сънна мимолетна преходност дори за бедняците и просяците, които стояха най-далече от центъра на властта. Мълвата не зачиташе никакви кастови граници. И също като натрошените греди, струпани като кости в тъканта на набързо вдигнати стени, неспокойни подмолни течения витаеха в привидната нормалност на възстановяващия се град. Императорът на Цурануани се намираше на друг свят и Искису, богът на измамата и шанса, държеше в ръцете си равновесието — не само мира на два народа, но и стабилността на една древна държава: всичко зависеше от срещата на умовете на двама млади владетели от неимоверно различни култури.
Лишена от утехата на своя двор и фонтани, Мара прекарваше часовете си в малката стая в центъра на апартамента. В помещенията от двете страни бяха настанени войници и пазеха всяка врата и прозорец, а тя четеше писма и съобщения и поддържаше предпазливо връзка с други господари. Аракаси се появяваше почти ежечасно, предрешен като продавач на птици, куриер и дори просещ жрец. Работеше неуморно, за да открие и най-малкото зрънце информация, което можеше да е от полза.
В съседната стая Люджан водеше упражнения с меч с войниците си, един по един. Чакането късаше нервите на всички, най-вече на воините, тъй като не можеха да правят нищо друго, освен да стоят на пост безкрайно дълги часове. Още няколко отряда на Акома се бяха промъкнали в града и с помощта на една кола на продавач на килими неколцина влязоха тайно в имперския комплекс. Гарнизонът в апартамента на Мара вече наброяваше петдесет и двама войници и Джикан недоволстваше. Кухненските му слуги не можеха да изтъркат котлите, без да се блъскат в ножници, а на Люджан щеше да му се наложи да слага воините си да спят един върху друг, ако продължеше да вкарва още хора. Но броят им едва ли щеше да нарасне повече от сегашния, за Акома, както и за други домове. Имперските стражи бяха забелязали притока на войници в двореца и вече проверяваха всички влизащи фургони и слуги, за да ограничат потенциалните бойци.
От външния коридор се чуха бягащи стъпки. Почукването на сандалите на бегача мина през стените като тих, призрачен контрапункт на тракането на мечовете на упражняващите се войници на Люджан, Мара го чу от писалището си в средата на стаята, вцепени се и погледна с тревога Кевин.
— Нещо се е случило.
Мидкемиецът не попита как е разбрала, нито защо тези забързани стъпки трябва да са различни от стъпките на десетината бегачи, които минаваха по коридора всеки час. Отегчен от това, че трябва да стои затворен натясно, и от безкрайните мудни часове между докладите на Аракаси, Кевин се поклони на воина, когото бе предизвикал на игра на зарове, отиде до господарката си и седна до нея.