Мара не можеше да побере в ума си величината на тази новина.
— Ксакатекас?
Списъкът продължи неумолимо.
— Няма ги. Лорд Чипино за последно са го видели да се бие е конниците на Кралството.
— Всички ли? — прошепна Мара.
— Завърнали са се едва шепа — каза с болка Аракаси. — Двамата войници, които са пренесли Небесната светлина, и няколко души, които са насочвали войниците, чакащи от нашата страна на разлома. Имперският Силов командир е убит. Лорд Кеда лежи плувнал в кръв на земята. Лорд Тонмаргу го няма никакъв. Пимака от Оаксатукан също го няма. Касуми от Шинцаваи бил този, който настоял императорът да напусне, но самият той не е минал през разлома. — Аракаси вдиша с усилие. — Бегачът, който пристигна в града, не знаеше нищо повече от това, милейди. Съмнявам се, че до този момент дори замесените знаят повече, освен голи предположения кой е загинал и кой — не. Загубите са твърде големи и шокът от събитието — твърде внезапен. След като императорът поеме командването, може би ще имаме по-ясна представа какво се е случило.
Мара помълча, после стана и отсече:
— Аракаси, трябва да излезеш навън и да съставиш точен списък на загубите и на оцелелите. Бързо.
Припряността й бе оправдана. С един удар империята бе изгубила повечето си могъщи по-стари лордове и наследниците на много важни домове. Въздействията щяха да са неописуемо огромни — домове в траур, изгубени войски и млади и неопитни втори синове и дъщери, хвърлени главоломно в управлението. Последствията от тази бъркотия бяха стъписващи. Но Мара знаеше, че амбициите много бързо ще превърнат бъркотията в опустошително и кърваво домогване до власт. Разбираше какво е да се довери изведнъж власт и отговорност на хора, неподготвени за тях. Да се знае кой е изпаднал в това ужасно затруднение и кой все още е жив, за да управлява, можеше да се окаже важно предимство в предстоящите дни.
Аракаси се поклони и бързо излезе, а Мара смъкна домашната си роба и извика на слугинята си да й донесе официално облекло. Кевин побърза да й помогне в преобличането, докато тя даваше резки нареждания.
— Люджан, приготви почетна гвардия. Тръгваме за Залата на Съвета веднага.
Оказал се с пълни с игли ръце, щом слугинята започна да подрежда косата на Мара, Кевин попита:
— Да дойда ли с теб?
Мара поклати глава и провали усилията на слугинята, като се обърна към него и го целуна бързо.
— Днес няма да има радушно посрещане за човек от вашия народ, Кевин. Заради твоята безопасност, моля те, остани тук и не се показвай.
Засрамен от нарушеното от съотечествениците му доверие, Кевин не възрази. Но скоро след това, когато трийсет гвардейци на Акома тръгнаха в маршова стъпка, се запита как ще преживее чакането. Защото Господарката на Акома отиваше не на съвет, а на плашещ, неудържим хаос, в който най-силните най-много щяха да бързат да заграбят власт.
Смъртта на Десио не я избавяше от враг, а по-скоро издигаше на върха по-вещ противник. Сега Минванаби се управляваше от Тасайо.
17.
Сив съвет
Залата се пълнеше.
Много лордове бяха изпреварили Мара. Може би една четвърт от местата бяха заети, а с всяка минута пристигаха още благородници. Поради липсата на охрана всеки лорд разполагаше с от дузина до петдесет войници. Никакъв имперски херолд не оповести името на Мара, когато влезе през широкия портал и слезе по стълбището. Неофициалното събиране нямаше никаква помпозност и церемониалност. Владетелите на домове влизаха по реда, в който пристигаха, и всякакви рангове бяха забравени.
Нямаше и представител на някой определен дом, който да действа като официален говорител. Няколко лордове разговаряха близо до подиума, на който обичайно седеше Военачалникът или, в негово отсъствие, Първият говорител на Съвета. След като Алмечо беше мъртъв и всички Военни водачи на кланове бяха убити или изчезнали, нито един дом нямаше ясно изразено върховенство. Но рано или късно някой лорд можеше да се опита да заграби властта или поне да се намеси, за да попречи на свой съперник да се домогне до нея.
Вече дошлите лордове стояха на групички и си шепнеха, разделени по фракции. Поглеждаха подозрително всеки новодошъл и държаха воините си подръка — никой не искаше да е първият, извадил меч на съвета, но всеки беше повече от готов да е вторият. Мара бързо огледа множеството за познати или приятелски цветове на домове. Червеното и жълтото на Анасати дръзко се открояваше сред групата по-стари благородници, които разговаряха в прохода между по-ниските нива седалки и подиума. Мара видя свекър си и заситни бързо надолу да се срещне с него, като взе за охрана Люджан и двама воини.