Дъждовната буря спря, но водата продължи да се лее на потоци около символите, носещи късмет, по покривите на Имперския дворец и да се събира на локви в дворовете. Теченията се носеха като въздишки по сводестите коридори и разлюляваха пламъците на лампите. Люджан, следван от петима воини в броня, крачеше енергично към апартамента на Акома, за да направи донесението си.
Мара беше в средната стая с Аракаси. Кевин стоеше до стената зад нея, в кисело настроение, причинено от бездействието.
— Господарке — заяви Люджан, след като се вдигна от поклона си, — нося вест за ново придвижване на войници на Саджайо, Тондора и Гинейса в незаети досега апартаменти.
Мара се намръщи.
— Кучета на Минванаби. Някаква вест за главния кучкар?
— Не. Все още не. — Люджан разкопча шлема си и прокара пръсти през потната си коса.
Аракаси вдигна очи от разхвърляната купчина бележки, предадени му тази сутрин от агентите из двореца, и го погледна изпод вежди.
— След още три дни императорът ще се върне в двореца.
А Кевин подхвърли:
— Не бърза. Сигурно добре си прекарва, нали?
— Има много ритуали и церемонии по пътя — прекъсна го Мара, едва прикривайки раздразнението си. — Не можеш да бързаш, ако пътуваш с двайсет жреци, хиляда телохранители и пет хиляди войници.
Кевин сви рамене. Тясното затворено пространство и напрежението въздействаха на всички. От два дни дейността в Съвета набираше инерция. Мара прекарваше в голямата зала по петнайсет часа. Връщаше се толкова изтощена, че дори не й се ядеше. Беше отслабнала и въпреки изключителните грижи на любимия й малкото й часове сън бяха тревожни. Но ако нощите бяха неудовлетворителни, дните бяха още по-лоши. Всякакво бездействие късаше нервите на Кевин, но дори скуката си имаше граници. Дежурствата в кухнята го караха да се бунтува гръмко и макар рядко да се поддаваше на самосъжаление, му липсваше фатализмът, който помагаше на воините цурани търпеливо да понасят безкрайното чакане.
Мара въздъхна и направи оценка на постигнатото.
— Дотук разговарях със седемнайсет лорда и успях да обвържа само четирима със споразумения. — Поклати глава. — Слабо постижение. Никой не желае да се обвърже, макар мнозина да се преструват, че са готови. Твърде много фракции си съперничат за мястото на Военачалника и откритата подкрепа за един кандидат предизвиква враждата на всички негови съперници.
Аракаси приглади една вмирисана на риба бележка и каза:
— Агентът ми от кейовете донася за пристигането на Даджало от Кеда.
Мара го погледна.
— В градската си къща ли е отседнал, или в Имперския дворец?
— Търпение, лейди. — Аракаси порови из бележките си, отмести три и се вгледа в кодираното писмо на друга, която интригуващо ухаеше на парфюм.
— В градската си къща — заключи Главният шпионин. — Поне за нощта.
Мара плесна с ръце да доведат писаря и му нареди:
— Пиши. До лорд Даджало от Кеда. Първо, поднасяме му съболезнованията си за смъртта на баща му, наред с нашата увереност, че краят му е бил храбър и достоен. След това уведоми Даджало, че Акома държим документ, подпечатан с личния печат на лорд Андеро, който обвързва дома Кеда за един глас по наш избор. Даджало, като нов управляващ Господар, е обвързан да зачете това.
— Господарке — намеси се Аракаси. — Не е ли малко… рязко?
Мара прокара пръсти през гъстата си коса.
— Възможно е да съм усвоила лоши навици от този варварин, когото държа край себе си. — Замълча, щом в далечината отекна гръм. — Но… Но Тасайо от Минванаби скоро ще дойде и тогава този глас може би ще ми трябва веднага.
Почукване на входа я прекъсна. На прага се появи страж и се поклони.
— Господарке, съгледвачите ни донасят за въоръжени мъже във външните коридори на двореца.
Люджан бързо нахлупи шлема си и излезе. Отвън тресна гръмотевица и зад капаците блесна сребриста мълния. Кевин едва сдържаше животинското желание да закрачи из стаята, докато Мара и Аракаси се преструваха, че четат донесения. Драскането на перото на писаря запълни паузата до връщането на Люджан.