— Външните ни постове са забелязали два отряда войници, по двайсет до трийсет души всеки. Вървят в сенките, изглежда се придвижват към друг сектор на двореца.
— Кой дом? — попита Мара със страх.
— Никой, господарке — отвърна Люджан в напразен опит да я успокои. — Носят черна броня, без отличителни знаци.
Очите на Мара се разшириха.
— Значи се започва!
Люджан се разпореди на воините и последният капак, открехнат да пропуска въздух, бе затворен и залостен с дървени клинове. Обърнаха една маса и затиснаха с нея външната врата, след това я укрепиха с дебел лост. Влагата, донесена от бурята, бе застинала във въздуха като задушаващ саван. Привидно безразличен, Аракаси седеше невъзмутимо и преглеждаше бележките си.
Но Кевин се потеше и нервничеше, ръцете го сърбяха за оръжие.
Часовете бавно се проточиха към полунощ. През стените отекваха приглушени звуци. Стъпки шляпаха в локвите или притичваха по коридори и стълбища, накъсвани понякога от вик. Дъждът спря и насекомите в градината зацвърчаха нощната си песен.
След като никой не изглеждаше склонен да се заеме с баналните нужди, Кевин коленичи до рамото на Мара и дръпна пергамента, който тя държеше от час, без да го чете.
— Трябва да хапнеш.
— Да. Май наистина трябва да хапна нещо, ако искам да съм бодра утре на съвета.
Кевин се надигна, готов за неизбежната битка на воли, която се разиграваше всеки път, щом нахлуеше в кухнята. Джикан смяташе всеки роб, хванат с празни ръце, за плячка. А тази нощ изглеждаше особено усърден — всички кухненски слуги усърдно търкаха котлета и чинии. Сякаш дрънченето на съдове беше магия, прогонваща предстояща битка, всеки черпак, паница или купа се търкаше с пясък и се лъскаше. Щом Джикан зърна Кевин на прага, угриженото му лице засия.
— Господарката желае да яде?
Кевин кимна и се стъписа, щом му пъхнаха в ръцете поднос с топъл хляб, сирене и плодове. Разочарован от леката си победа, той преглътна грижливо подготвеното си заяждане и се върна при Мара. Сложи подноса на пода и седна с нея, докато тя се силеше да преглътне малко храна. Накрая Аракаси довърши вечерята, а Кевин подкани Мара да си легне. При всеки прозорец и врата чакаха като статуи войници, готови да отбият атаката, която така и не дойде.
Утрото дойде. Мара се вдигна от възглавничките си и повика слугините да я изкъпят. След банята гримът заличи сенките на тревога по лицето й, а три пласта официални халати прикриха колко е отслабнала. В последния момент, докато се канеше да тръгне, тя се обърна и погледна твърдо Кевин.
Изнервен от очаквания пореден досаден ден, той я изгледа с укор в сините си очи.
Най-вече заради страха си, че апартаментът й може да бъде нападнат в нейно отсъствие, Мара се подаде на импулса и отстъпи пред неизреченото му послание.
— Ела с мен. Но ще мълчиш, освен ако не ти кажа да говориш.
Кевин едва не подскочи от радост, че ще го вземе със свитата си. Люджан заповяда на почетната й гвардия да се строи и след няколко минути антуражът на Акома влезе в Залата на Съвета.
Слънчевата светлина падаше косо от купола и шареше с ярки петна пожълтелите стенописи над галериите. Горните места вече бяха запълнени, но най-долните все още бяха празни. Хаосът бе затихнал в достатъчна степен, за да започнат цуранските благородници отново да съблюдават ранга, забеляза Кевин. Последва Мара надолу по стъпалата, докато Люджан и двама воини заеха позиция зад нея. Останалите от почетната й гвардия се задържаха на площадката до входната врата, все едно че този съвет не е с нищо по-различен от всеки друг.
Но когато минаха покрай един празен стол на път към отреденото й място, Мара притисна пръсти до устата си, за да приглуши изненадания си вик.
— Неприятност ли? — промълви Кевин, забравил за обещанието да мълчи.
Мара отвърна с едва доловимо кимване и видимо опечалена, прошепна:
— Лорд Патаки от Сида е мъртъв.
— Кой?
— Мъж, който беше добър с мен някога, въпреки настроенията в обществото. Също така беше потенциален съюзник. Вчера беше тук, но тази сутрин мястото му е празно.
— Откъде знаеш дали просто не се е забавил за закуска? — измърмори Кевин.
Мара се настани на стола си и кимна на роба си да застане зад нея и вдясно.