Трима лордове вежливо чакаха Мара да ги удостои с вниманието си. Тя се овладя и поговори с тях, докато лордовете на клана Ксакала се представят на наследника на бившия им Военен вожд.
А после кимна на Люджан, стана, слезе по ниското стълбище и застана пред лорда на Ксакатекас.
Младият Хопара приличаше от глава до пети на хищна птица като баща си, макар косата и очите му да бяха по-топло кафяви, а стройната му фигура да бе наследена от майка му Исашани. Но имаше осанката и присъствието на Чипино. Хопара стана, поклони се официално и каза:
— Как си, Мара от Акома?
Мара се изчерви. С питането си за здравето й, преди тя да е успяла да проговори, Хопара беше признал пред всички присъстващи, че Мара стои над него в обществото! Тъй като родословието му беше на една от Петте велики фамилии, жестът му не беше много повече от проява на учтивост, но по някакъв многозначителен, макар и дискретен начин, отстъпката съдържаше в себе си изумителна важност. Докато си поемаше дъх, за да отговори, Мара усети раздвижването в галериите. Благородниците около лорд Ксакатекас я гледаха с изненадано благоговение, докато други поглеждаха кисело от местата си оттатък подиума.
Отговорът й бе искрен.
— Добре съм, милорд Ксакатекас. Твоята скръб е скръбта на дома Акома. Баща ти беше гордост за своята фамилия и клан, и повече. Той защити границите на империята с кураж и удостои Акома с голяма чест, като ни позволи да го смятаме за съюзник. Бих приела като знак за привилегия, ако благоволиш да броиш моя дом сред приятелите на Ксакатекас.
Хопара успя да отвърне със сърдечна усмивка, макар това да не прикри изцяло скръбта му.
— Милейди, бих приел за чест, ако благоволиш да обядваш с мен днес.
Мара се поклони официално в знак, че е на негово разположение.
Пътят обратно до стола й изведнъж се оказа затруднен от вълна от ласкатели и докато Първият съветник на Ксакатекас не дойде да я вземе за обяда, тя не остана нито миг сама.
Апартаментът на Ксакатекас в Имперския дворец беше два пъти по-голям от този на Мара. Килимите бяха дебели, мебелите бяха покрити с черен лак, в изискан контраст със стените в лавандула и бледокремаво. Птици във висящи тръстикови клетки изпълваха стаята с песен и пърхане на яркоцветни криле. Мара разпозна любовта на Исашани към уют и изящество и се настани с облекчение на меките възглавнички. Слугите бяха обучени от лорд Чипино и един от тях — беше служил в пустинната кампания и бе запознат с навиците й — й поднесе купа с вода, ароматизирана с предпочитания от нея парфюм. Докато си миеше ръцете, Мара помисли с тъга за стария господар.
Хопара смъкна тежкия си горен халат, прокара длан през гъстата си къдрава коса и се настани от другата страна на ниската, затрупана с обилен обяд масичка. Въздъхна, дръпна ръкавите си и протегна силните си, потъмнели от слънцето ръце, та момчето, което чакаше до лакътя му, да ги измие.
Когато робът приключи, младият лорд вдигна очи и огледа брадатия варварин, лепнат като сянка зад Мара.
Кевин му отвърна с упорит поглед и Хопара повдигна вежди и попита:
— Това ли е любовникът ти варварин?
Въпросът му не обиди Мара. Хопара бе наследил грубата откровеност на баща си и проницателната преценка за хората на майка си. Просто беше прям, не се подиграваше на избора й. Мара отвърна с леко кимване и Хопара се отзова с обезоръжаващата усмивка на Исашани.
— Татко ми спомена за този мъж. Ако е същият.
— Той е. Кевин — каза сдържано Мара.
Хопара кимна удовлетворено.
— Да. Робът, който притежава пълно бойно снаряжение в цветовете на Акома. — Въздъхна, едва прикривайки тъгата си. — Баща ми ни разказа как този Кевин бил повече от полезен в битката в пустинята.
Мара леко се усмихна, намеквайки, че го е разбрала.
— Имаше едно или две… предложения.
Птиците ли пееха сладко в настъпилата пауза.
— Баща ми беше пестелив на похвали — призна Хопара и се загледа в масата все едно виждаше по блюдата спомени, а не храна. — И се възхищаваше на гениално оригиналните идеи. Каза, че никой цуранин не би и помислил да заповяда на войниците си да яхнат воини чо-джа. Тактиката го беше впечатлила много. — Удостои гостенката си с нова усмивка. — Също така беше много впечатлен и от теб, милейди.
Мара се изчерви от комплимента и Кевин изведнъж изпита ревност.
— Благодаря, милорд.
— Горещо ли ти е? — попита внезапно Хопара, сякаш цветът, избил на лицето на Господарката, се дължеше на друго, а не на вниманието му. Махна на един слуга да отвори капака на прозореца и в стаята нахлу слънчева светлина и въздух. Градината отвън бе засадена с виолетови цветя, засенчени от плодни дръвчета. След това, сякаш леката скованост на Люджан издаваше, че гостенката би могла да се опасява за безопасността си в дома на Ксакатекас, лордът побърза да я успокои. — Този апартамент опира до казармата на почетната гвардия на императора. Осемдесет Имперски бели са там непрекъснато.