След като Люджан изобщо не се отпусна, тонът на Хопара стана по-весел.
— На майка ми това изобщо не й харесваше. Казваше, че не можела да облече домашната си роба или да се къпе в градината си, без да изложи Имперското семейство на риск. Убийци можело да ги избият всичките, така казваше, а имперските гвардейци щели да надничат над стените в неправилната посока и вдигнали неправилните копия, без никой да се сети за отбрана.
Мара се усмихна. Красотата на лейди Исашани бе легендарна — многократното майчинство през годините само беше придало малко повече пищност на фигурата й — а откровеният й пиперлив език забавляваше с дързостта си възпитаното цуранско общество.
— Как е майка ти? — попита Мара.
Хопара въздъхна.
— Добре е, благодаря. Смъртта на баща ми и на по-големия ми брат бяха удар за нея, разбира се. Знаеш ли — добави той, за да не изтърве нишката на прекъснатата тема, — баща ми намекваше, че би могла да се омъжиш за някой от по-младите му синове един ден, стига да се спасиш от опитите на Десио да те унищожи.
При тези думи очите на Мара се разшириха, защото според слуховете Исашани недвусмислено предпочиташе за неин съпруг Хокану.
— Поласкана съм.
— Не се храниш — отбеляза Хопара, вдигна ножа си и набоде късче накиснато във вино месо. — Заповядай, подкрепи се. Кученцата на сестра ми и без това са надебелели ужасно. Ако готвачите продължават да им подхвърлят остатъци, горките животинчета ще започнат да ги бъркат с възглавници. — Задъвка замислено. Като че ли преценяваше изражението на Мара. Накрая стигна до някакво решение и поведението му от очароващо стана сериозно.
— Баща ми вярваше, че ще станеш една от най-опасните жени в историята на империята. Като човек, който избираше враговете си много внимателно, явно желаеше да те има за приятел.
Мара се поклони изискано, отпи от плодовата си напитка и зачака. Птиците чуруликаха нежни мелодии.
Вече несъмнено убеден, че тя няма да омекне пред комплиментите, Хопара откъсна парче хляб, топна го в сос и вметна:
— Съзнаваш, разбира се, че много от нас ще загинат, преди да бъде утвърден новият Военачалник.
Мара кимна сдържано в знак на съгласие. Бялото и златното имаха много претенденти и съюзите бяха твърде преходни. Дори глупак можеше да предскаже, че съперничествата ще станат кървави.
— Заповядаха ми да те потърся и ще бъда откровен. — Хопара махна на един слуга, който се поклони и ненатрапчиво започна да изнася кафезите с птици. В усилващата се тишина младият лорд продължи: — Ксакатекас желаем да преживеем това изпитание, без да отстъпим твърде много от престижа, който баща ми спечели приживе. За тази цел търсим най-изгодната ситуация. Посъветваха ме да ти предложа неофициален съюз и да ти обещая каквато помощ Ксакатекас може да осигури, стига да…
Мара го спря с вдигнат пръст.
— Един момент, милорд. Заповядаха? Указаха? Кой?
Младият мъж посърна.
— Тя каза, че ще попиташ. Майка ми, разбира се.
Кевин се засмя, а Мара каза:
— Майка ти?
Хопара призна невъзмутимо:
— Ще стигна двайсет и петия си рожден ден едва след три години, лейди Мара. Аз съм лорд на Ксакатекас, но не съм…
— Все още не си Управляващ господар — довърши тя.
Хопара въздъхна.
— Да, все още не съм. Майка е Управляваща господарка дотогава — ако успея да остана жив.
— Тогава защо лейди Исашани не е тук? — попита Кевин.
Хопара се озърна към Мара, а тя рече:
— Той често забравя мястото си.
— И никога не е срещал майка ми, явно. — Младият лорд се отърси от неудобството си. — Исашани може да прилича на птица ли, но е корава като войник и претегля възможностите като търговец на коприна. Останали са й шестима синове и четири дъщери. Ако изгуби мен, ще скърби, несъмнено, но Чайдину ще заеме мястото ми, а след него Мизу, после Еламку и тъй нататък по реда. След нас е потомството на конкубинките на баща ми, към осемнайсет синове, без да броим тези, които още са с млечни зъби, и новата партида, която още не е проплакала в люлките. — Този път младежът се изчерви при мисълта за бурите, разтърсили къщата, когато лорд Чипино се беше върнал от пустинята с шест нови конкубинки, до една бременни.