— Родословната линия на Ксакатекас трудно ще бъде изкоренена — резюмира Кевин.
Хопара въздъхна признателно.
— Твърде много бебета и братовчеди със стотици разклонения — и всеки на педя разстояние от това да бъде признат за наследник, ако се наложи. Майка ми държи да си стои на сигурно в именията ни и упълномощи мен да дойда тук. — Замълча за миг. — Повечето ни съперници не разбират, че все още не съм Управляващ господар. И няма да им се даде повод да поставят въпроса, след като имам пълна власт от майка ми да преговарям от името на дома Ксакатекас… в определени граници.
Умът на Мара заработи трескаво.
— В такъв случай знаем със сигурност това, което малцина ще предположат: не си дошъл, за да се кандидатираш за поста Военачалник.
— Дори баща ми да беше жив, нямаше да стигне по-високо от трети от тези, които претендират за бялото и златното — отвърна Хопара.
— Кой стои по-високо? — Най-после Мара сякаш възвърна апетита си и почна да яде.
Хопара сви рамене.
— Мога само да повторя изводите на майка ми. Минванаби разполагат с най-голямата сила, но гласуването няма да им даде убедително мнозинство. Ако Оаксатукан прекратят вътрешните си раздори, един Омечан би могъл да наследи предишния им Военачалник. Все още имат впечатляващо влияние. Канацаваи са в немилост заради провалените мирни планове, тъй че дори Тонмаргу са по-високо от Кеда. — Отново сви рамене и заключи: — Минванаби са логичният избор. Тасайо е повече от способен пълководец. Мнозина от тези, които нямаше да подкрепят Десио, биха застанали зад него.
Месата изведнъж изгубиха вкус и Мара остави блюдото си.
— Стигнахме до същината на проблема. Какво предлагате, освен съюз?
Хопара също остави ножа си за хранене.
— Въпреки всичката си прехвалена мощ Ксакатекас в момента сме в неизгодна позиция. Загубихме двама съветници с баща ми и ни липсва надеждно водачество. Беше ми указано да следвам примера на Акома, освен ако умът ти не те провали. В противен случай трябва да дам подкрепата си за Тасайо.
— Ще подкрепите онзи убиец? — възкликна Кевин. — След коварните му машинации в Цубар?
Мара вдигна ръка, за да го накара да замълчи.
— Това е логично. След като Минванаби облаче бялото и златното, Ксакатекас ще бъдат избавени от непосредствената грижа да не ги нападнат другите четири Велики дома.
— Ще спечелим време да укрепим отбраната си, докато Тасайо е зает с унищожението на Акома. — Тонът на Хопара беше делови. — Но — побърза да добави той — това е само последен възможен избор. Макар и да е най-безопасният за Ксакатекас в краткосрочен план, една империя под диктата на Военачалник Минванаби… — Гласът му заглъхна, изпълнен с отвращение.
— Проклет да съм, ако разбирам тази логика! — изсумтя Кевин.
Хопара вдигна вежди и се обърна към Мара:
— Не си ли му обяснила?
Сякаш слънчевата светлина през прозореца изведнъж бе изгубила топлината си, Мара въздъхна.
— Само корените на сегашната ни вражда: смъртта на баща ми и брат ми.
Птица ли изчурулика приглушено от съседната стая.
— Покрийте кафезите — нареди Хопара на един слуга и погледна гостенката си. — Ако ми позволиш… — Мара кимна и той се обърна към Кевин. — Минванаби са… странни. Колкото и неуместно да изглежда, че съдя друга благородна фамилия, чието поведение остава публично достойно, има нещо в природата на Минванаби, което ги прави… повече от просто опасни.
Кевин го погледна неразбиращо, после отсече:
— Всяка могъща фамилия е опасна. Според мен Играта на Съвета е просто коварство в рамките на протокола.
Дори да беше стъписан от прямотата на роба, Хопара го прикри добре. Опита се търпеливо да дообясни.
— Акома са важни повече заради потенциала на лейди Мара да бъде заплаха, отколкото заради несъмнения й чар. — Каза го с лек поклон към нея. — Но Минванаби са повече от опасни… Те са…
Мара го прекъсна:
— Те са безумни.
Хопара вдигна ръка.
— Това е грубо. Разбираемо във вашия случай, но грубо. — Пак се обърна към Кевин. — Да кажем, че имат вкусове… които мнозина смятат за противни.