Час преди разсъмване потропване на вратата накара воините на пост да извадят оръжия.
— Кой е? — извика Люджан.
Тихият глас, който отвърна, беше на Аракаси.
Мара се беше отказала от всякакви опити да заспи. Махна на слугинята, дошла да й помогне да се облече, докато отваряха вратата, за да влезе Началникът на шпионите. Косата му бе полепнала от засъхнала кръв и той придържаше едната си ръка в лакътя. Плътта над китката беше грозно подута и посиняла.
Само един поглед и Люджан каза:
— Ще ни трябва правач на кости.
Подхвана здраво Главния шпионин и го настани на постелята, послужила на лорд Занвай предната нощ.
— Никакъв правач — изпъшка Аракаси, щом се отпусна на възглавниците. — Навън е хаос. Освен ако не пратите половин отряд, всеки куриер ще го наръгат с нож, преди да е минал първата пресечка. — Погледна многозначително Люджан. — Полевите ти лекарства ще свършат достатъчно работа.
— Намери Джикан — нареди Мара на слугинята си. — Да донесе силно питие.
Но Аракаси вдигна здравата си ръка, за да я спре.
— Никакво пиене. Имам много да разкажа, а и от удара по главата съм достатъчно замаян, за да оглупея и от пиене.
— Какво стана? — попита нетърпеливо Мара.
— Битка между неизвестни воини в черна броня и дузина убийци от тонга Хамой. — Аракаси замълча, докато Люджан огледа раната на черепа му, а след това развърза предпазителите на китките си и се зае да почисти съсирената кръв с парцали и вода, донесени в леген от слугинята.
След като раната беше оголена за светлината, Люджан каза:
— Дай ми лампата.
Слугинята му я даде и Мара зачака с тревога, докато Люджан поднесе пламъка пред очите на Аракаси — наблюдаваше реакцията на зениците му.
— Ще се оправиш — каза след малко. — Но белегът може да обрасне с бели косми.
Това предизвика ругатнята на Главния шпионин. Последното, което можеше да желае човек с неговата професия, беше да го издава отличителен белег.
След това Люджан се зае с ръката му.
— Милейди — каза тихо, — ще е по-добре да се преместиш в другата стая, но ми остави Кевин и онзи войник, който печели на борба с ръце.
Аракаси измърмори недоволно:
— Само Кевин.
Когато Мара се върна, Началникът на шпионите изглеждаше още по-блед. Лицето му под подрязаната коса и прясната превръзка беше мокро от пот. Но не беше извикал, докато Люджан наместваше ръката му. Коментарът на Кевин, когато се върна на отреденото му място в ъгъла, беше:
— Шпионинът ти е корав като подметка на сандал.
Мара прати слуга да донесе вино и каза на Аракаси:
— Не говори, докато не си готов.
Той я погледна нетърпеливо.
— Готов съм да не се суетят повече около мен. — Кимна благодарно на Люджан, щом той стана да се оттегли, след което отново извърна тъмните си очи към Господарката.
— Най-малко още трима лордове са убити или ранени. Няколко други напуснаха двореца и побягнаха към градските си къщи или към именията си. — Размърда се неловко и извади хартия от халата си.
Слугата с виното пристигна и въпреки че беше казал, че няма да пие, Аракаси взе чашата и я изгълта, докато господарката огледаше надрасканите му набързо бележки.
— Всички мъртви са поддръжници на Тасайо и лорд Кеда — заключи Мара. — Смяташ, че убийците са били наети от Йонани или от фракцията Омечан?
Аракаси въздъхна дълбоко и остави чашата.
— Може би не. Аксантукар от Оаксатукан също е нападнат.
Мара не се изненада от това — Аксантукар имаше силни съперници в собствената си фракция.
— Как се справи той?
— Добре. — Затворил очи, Началникът на шпионите се помъчи да се отпусне. — Всички нападатели са загинали, което е изненадващо. Били са тонги.
Но пък Аксантукар беше опитен боец. Той също бе ръководил армии на варварския свят. Мара се вгледа в Главния шпионин и забеляза, че напрежението не го е напуснало съвсем.
— Знаеш повече.
— Ще ми се да не знаех, господарке. — Аракаси отвори очи.
— Делегация на лордове е отишла до имперските казарми и е представила искане на командира на императорския гарнизон. Поискали са три отряда Имперски бели да пазят Залата на Съвета. Командирът е отказал. Тъй като Небесната светлина не е свикал официален съвет, залата и коридорите не били негова отговорност. Възложеният му дълг бил да защитава имперската фамилия и нямало да свали никакви войници от постовете им, освен ако не му нареди императорът.