Мара погледна мълчаливо Люджан и той каза:
— Господарке, войниците ни все още са на два дни път усилен марш. Трябва да разчитаме на силите, които имаме тук.
Тези думи предизвикаха напрегнато мълчание, през което влизането на слугата с подносите с обяд приличаше на шумно натрапване. Мара въздъхна.
— Аракаси?
Главният шпионин схвана какво има предвид по инстинкт.
— Разузнаване няма да е нужно. Тасайо е зает с печеленето на подкрепа за претенцията си за трона на Военачалника. Очаква да дадеш подкрепата на Акома за най-силния от противниците му. Дори да е надценил куража ти и да се опиташ да прикриеш омразата си под външна неутралност, все пак ще направи ход да те унищожи. Твоята смърт ще удовлетвори кръвната клетва на фамилията му към Червения бог и в добавка ще хвърли съюзниците ти в объркване. Популярността ти се повишава. Убийството ти ще бъде забелязано и може би ще даде на Минванаби достатъчно предимство, за да надвият в претенцията си за бялото и златното този, който излезе невредим от междуособиците в клана Омечан.
Мара вече беше възвърнала самообладанието си.
— Имам план. Кой друг е най-вероятно да бъде нападнат тази нощ?
Аракаси нямаше нужда да прави справки.
— Хопара от Ксакатекас и Илиандо от Бонтура като че ли стоят високо в списъка.
— Илиандо от Бонтура? Но той е един от най-добрите приятели на лорд Текума и предан на Йонани. — Мара забеляза, че слугата стои колебливо до подносите с храна, и му махна да продължи със задълженията си. — Защо един лорд на Йонани ще бъде избран за жертва?
— Като предупреждение към Тонмаргу и другите лордове от клан Йонани да не се противопоставят на Тасайо или Омечан — обясни Аракаси.
— Една учтива бележка би била достатъчна според мен — подхвърли Кевин.
Люджан се намеси със сух хумор:
— Убийството на лорд Илиандо е цуранската учтива бележка.
Мара ги изгледа навъсено заради прекъсването и попита Аракаси:
— Твоите връзки могат ли да известят лордовете, които смяташ, че са най-високо в списъка на Минванаби? Трябва да ги помоля да ми отделят време този следобед.
Аракаси посегна за перото си. Топна писеца, пъхна нов лист пергамент под счупената си ръка и рече:
— Ще ми заемеш ли Кенджи и двама воини за задачата, господарке? — И без да вдига очи от редовете, добави: — Трябва да отидат в града и да оставят бележките на един майстор на сандали в дюкяните до реката. Оттам доставките ще бъдат изпълнени от други ръце.
Мара затвори очи, сякаш страдаше от главоболие.
— Можеш да използваш половината ми отряд, ако ти трябват. — Обърна се към Кевин. — Хайде да хапнем. Трябва скоро да се върнем в Съвета.
Люджан излезе да прегледа хората си. Аракаси продължаваше да пише.
— Никога ли не си изпускаш нервите? — попита го Кевин. — Никога ли не ти се иска да хвърлиш нещо?
Старшият шпионин вдигна глава и каза с ледена безучастност.
— Нож. В черното сърце на Тасайо.
Беше невъоръжен, ранен, с опърпани дрехи и пишеше писма в един претъпкан апартамент. Но в този момент, през ледените тръпки, които го побиха, Кевин не можеше да каже кой е по-опасен: Тасайо от Минванаби или мъжът, който служеше като Главен шпионин на Мара.
Стаите в апартамента на Акома се бяха превърнали във въоръжен лагер, с четиринайсет допълнителни войници в пурпурното и жълтото на Ксакатекас, влели се в редиците им. Лорд Хопара беше проявил благоразумие почти мигновено, когато Мара се приближи до него в съвета. След като имаше твърде малко воини, с които да укрепи по-голямото си жилище, и след като Минванаби вече бяха срещу него, той не виждаше смисъл да се крие зад привидна неутралност, поради която утрото можеше да го завари мъртъв и студен. Някои от гарнизона на Ксакатекас се бяха сражавали в Достари и познаваха Люджан. Воини търсеха стари приятели или се сприятеляваха с нови, докато чакаха да дойде вечерта.
Зад барикадите от мебели в централната стая на апартамента, сред кръг от воини, Мара въздъхна за кой ли път:
— Трябваше вече да са тук.
Хопара разбърка с пръст подправките в чашата си със сок, добавени според вкуса му.
— Лорд Илиандо винаги е бил човек, който гледа на логиката с подозрение.
Мара сдържа подтика си да потърси утехата на Кевин. Сумракът се сгъстяваше и първите тупания и викове на биещи се отекваха в коридора. Въпреки желанието си Мара беше разрешила на Аракаси да вземе Кенджи и още петима в последен опит да убедят Илиандо от Бонтура да се вслуша в здравия разум. Докато, трясъкът на мечове отекваше приглушено из двореца, Мара все повече се притесняваше, че хората й са се забавили фатално с връщането си.