След това се чу така очакваният сигнал, уговореното почукване на вратата. Мъжете на Люджан бързо избутаха преградите настрани и смъкнаха тежкия лост. Вратата се отвори и Кенджи нахлу вътре с един командир с едно виолетово и едно бяло перо на шлема.
— Слава на боговете — промълви облекчено Мара, след като влязоха още воини, сред тях и едрият лорд Илиандо от Бонтура. Последни влязоха воините в зеленото на Акома, а след тях на бегом и Аракаси. Пъхна се тъкмо докато вратата се затваряше, под шлема му със знака на Патрулен водач лицето му беше пребледняло като пергамент.
— Защо си тичал? — укори го Мара. — Ранен си. Трябваше да останеш тук.
Аракаси се поклони.
— Наложи се да изляза, господарке. — Счупената ръка беше грижливо скрита под офицерското му наметало и никой не би помислил, че е ранен. Мара понечи да го укори, но Началникът на шпионите я прекъсна: — Лорд Илиандо беше неотстъпчив, докато не му описахме подробно картината с неговите сили, разположението им и четири начина, по които е уязвим на атака. — Гласът му спадна до шепот. — Собствената му слабост го убеди, не доводите ни, че е явният обект, с който искат да дадат урок на клана Йонани и лорд Тонмаргу.
И кимна към входа, където воините залостваха вратата, а лордът на Бонтура и неговият Боен водач обсъждаха с Люджан и Хопара как да организират общата отбрана.
— Успяхме на косъм — призна Аракаси. — Вече блъскаха вратата, когато тръгнахме, а сандъците, с които я залостихме, няма да задържат нападателите много дълго. Щом разберат, че стаите са празни, ще дойдат тук. — Мара се намръщи и той добави: — Измъкнах се отзад, през градините.
Тя не посмя да го попита как се е катерил през стени при неговото състояние. Само това, че е останал без дъх, й говореше колко е изтощен. Влезе отново в ролята си на Управляваща господарка и нареди:
— Свали тази броня. Намери слугински халат и иди в кухнята. Това е заповед! — сопна се, след като Аракаси си пое дъх да възрази. — Щом това приключи, ако още съм жива, услугите ти ще ми трябват повече от всякога.
Началникът на шпионите се поклони. Но преди да изчезне към кухнята, нареди на двама воини в цветовете на Бонтура и Акома:
— Отведете Господаря и Господарката в укрепената стая и стойте там. Ще ни нападнат всеки момент.
След минути по капаците на прозореца заблъскаха брадви. Воините в стаите откъм градината скочиха в готовност, а в стаята откъм коридорите отекна трясък по барикадираната врата.
— Таран! — извика Люджан.
Войниците на Акома подпряха с тела мебелите, запушили входа, но усилията им бяха напразни. Последва втори удар. Пръсна се дърво, мебелите поддадоха и таранът нахлу в стаята. Нападателите, които го носеха, залегнаха, та мъжете с мечове зад тях да могат да скочат над гърбовете им.
Нападателите бяха облечени в черно. Черен плат забулваше и лицата им. Докато водачът им махаше на убийците си да продължат напред, Люджан зърна боядисаната ръка, издаваща наемен убиец от тонга Хамой. След миг обединеният му отряд и врагът се счепкаха в яростен бой. Меч срещна меча, но нещо не беше наред. След миг, докато парираше, Люджан осъзна: някои от тонгите носеха метални мечове, рядкост в империята. Безмерно високо ценени, такива оръжия никога не се излагаха на риск в бой въпреки убийствената им способност да секат през втвърдената със смола цуранска кожена броня.
Един воин на Бонтура падна, пронизан през нагръдника. Люджан смени тактиката си, започна да отбива мушкащия връх на меча с предпазителя на ръката си и извика предупредително на воините си. Обикновените оръжия не можеха да издържат срещу многократните удари. Металът набраздяваше ръбовете и разпукваше здравата твърда смола. Паднаха шестима воини на Акома и мъжете на Люджан отстъпиха към вратата, свързваща външната стая с вътрешните. Битката продължи от врата на врата: стражите на Акома, със съюзниците си от Бонтура и Ксакатекас, бранеха господарите си, които се бяха присвили зад стена от струпани мебели.
Кевин стоеше до господарката си и не откъсваше очи от външните прозорци на най-отдалечената вътрешна стая. Рамките се тресяха и трепереха, гипс се къртеше от первазите, докато ударите на брадви отвън продължаваха. Получили подкрепление, воините отвън заблъскаха с удвоена сила. Преградата щеше да задържи нападението още само няколко минути, а нападателите откъм коридора настъпваха. Скоро към първите атакуващи тонги се присъединиха воини с черна броня, без отличителни знаци или цветове на дом.