В следващия миг до него се озова воин в зелено и рамо до рамо роб и войник Акома заизтласкваха тонга към коридора. Той обаче беше бърз с меча като мълния. Париране след париране отбиваше ударите, целящи да отнемат живота му. Воинът Акома загуби опора, залитна встрани и корда с тежест изсвистя през разбития прозорец и се уви около врата му. Той изтърва меча си и пръстите му задращиха по шията му. Рухна на колене, а убиецът тонг, метнал гаротата, скочи вътре.
Втори воин Акома и един в цветовете на Бонтура скочиха да го пресрещнат. Останал сам и изтласкан назад от първоначалния си противник, Кевин отстъпи, но късметът се оказа на негова страна: убиецът се препъна в хвърлена отнякъде възглавница, подхлъзна се и Кевин го порази в свивката на лакътя.
Бързо изтръгна оръжието, завъртя се и видя, че лордът на Ксакатекас е изтласкан към стената от черен воин. Успяваше някак да отбива ударите, но беше обречен. Кевин скочи към тях и порази облечения в черно в гърба. Металът се хлъзна през твърдата броня с пращене като разрязана диня и врагът издъхна задавен с кръв. Кевин го прескочи и застана до Мара.
Огледа се.
Откъм коридора шумовете на боя бяха затихнали. Тишината бе кънтящо странна. Кевин издиша, отпусна плувналия в кръв меч и погали косата на Мара с пръсти, които едва ли бяха по-малко кървави.
От външните стаи долетя вик:
— Господарке!
Мара облиза пресъхналите си устни, преглътна и проговори с усилие:
— Да, Люджан?
Бойният водач на Акома нахлу в стаята и възкликна:
— Господарке! — Облекчението му се изля като вълна. — Ранена ли си?
Чак сега Мара огледа оплисканата си с кръв дреха. Овладя се и отговори спокойно:
— Не. Добре съм.
Погнусен от натежалата воня на смърт, Кевин пристъпи към прозореца. Рамката беше накълцана на трески, а отвъд малката градина в тухлената стена се виждаше зейнала дупка.
— Дошли са от съседния апартамент — каза той. — Затова се изсипаха толкова много отзад.
Люджан подаде един меч на Мара и каза:
— Някои от убийците носеха стомана.
— Богове! — възкликна Мара. — Това е меч на династия! — Огледа оръжието по-внимателно и се намръщи. — Но дръжката му е съвсем обикновена. Няма никакви знаци на клан или дом. — Махна към коридора. — Нареди да огледат мъртвите. Вижте дали има още такива мечове.
— Какво значение има пък това? — попита Кевин.
— В империята има много малко такива мечове — обясни му Люджан. — Всеки дом, който може да проследи родословието си до зората на историята ни, има по един, или поне така гласи мълвата. Само господарят на дома, Управляващият лорд, има достъп до такова оръжие. Безценни са. Отстъпват само на натами по важност за честта на един дом.
Мара потвърди думите му:
— Да. Акома има такъв семеен меч и аз го пазя за Аяки. Рядко оръжие от стомана.
Влязоха в плувналата в кръв централната стая. Воините на Акома разчистваха пода от мъртвите. Още пет стоманени меча бяха подредени до едната стена, а с този у Кевин броят им нарасна на шест.
Люджан погледна мечовете със страхопочитание.
— Откъде може да са се взели?
— Минванаби? — попита Кевин.
Лордовете на Ксакатекас и Бонтура влязоха от предната стая, и двамата оплискани в кръв, и също се втренчиха в оръжията.
Кевин почисти меча си в гънките на робския си халат и каза:
— Този е нов. Още има смътни следи от колелото на точиларя. — Огледа го по-добре и добави: — Няма знак на производителя обаче.
Всички очи се извърнаха към роба. Илиандо си пое дъх и отвори уста да го скастри, но любопитството на Хопара го изпревари.
— Кой би имал умението да направи древни оръжия?
Кевин сви рамене.
— Сред моя народ може да го направи всеки добър ковач.
Илиандо вдигна един от мечовете, огледа го и изсумтя:
— Остър е, но не мисля, че е изработен толкова фино като мечовете на предците ни. Тези оръжия може да са копия, направени от по-лоши метали.
— Но къде може да намери човек такова богатство? — попита Хопара.
— На моя свят — отвърна Кевин.