Блясъкът се усили до ярка светлина и всички изтръпнаха от нахлуването на тайнствена, злокобна енергия.
— Магия! — изсъска лорд Бонтура.
Петното стана още по-ярко, изду се и се загърчи. Никой не можеше да помръдне, въздействието на светлината бе хипнотизиращо.
Появиха се искрящи очи и клинообразна глава, опашка изтупа по пода.
— Релли! — промълви изумен Хопара.
Кевин бе виждал най-отровната змия на Келеуан, но тази бе огромна. И грееше с нажежен зеленикав блясък, който хвърляше злокобно сияние. Съществото изпълзя половин педя напред, главата му се вдигна и раздвоеният му език пробяга навън от люспестите челюсти.
Кевин хвърли поглед към Люджан, който стискаше с вцепенени пръсти дръжката на меча си. Никой човек, колкото и да е бърз, не можеше да се надява, че ще извади оръжието си и ще нанесе удар преди влечугото.
— Никой да не мърда! — прошепна Мара.
Сякаш гласът й предизвика реакция — тихо съскане прониза въздуха. Змийската глава рязко се завъртя към Господарката на Акома. Очите на съществото блеснаха още по-ярко и сякаш грейнаха зловещо през тялото на войника, коленичил между него и Мара, за да измие лицето на господарката си.
Магическото привидение се плъзна настрани, опашката шибна въздуха и се нави, а главата се надигна и се изви назад за удар.
Люджан кимна на Кевин и той направи бавна безшумна стъпка назад. Люджан вече имаше достатъчно пространство, така че измъкна меча си и замахна към врата на змията.
Но не можеше да се мери със скоростта на тайнственото привидение. Змиеподобното същество се стрелна напред и удари мълниеносно.
Мечът на Люджан посече във въздуха, а Мара извика стъписана. Воинът пред нея хвърли легена и я предпази с тялото си и сияещото привидение не улучи целта си. Зъби като стрели пронизаха кожената броня като плат. Клинообразната глава ги последва, вля се в тялото на воина като течност през дупка — а след нея и болезнено зеленикавото сияние.
Стаята притъмня.
Воинът изкрещя. Юмруците му се стиснаха в агония, а очите му засияха зелени. Блясъкът ставаше все по-ярък, изливаше се през кожата му на потоп, който изгаряше, изригваше и заслепяваше. Плътта му запращя и започна да се набръчква. Бялото на очите му се изду и се сви, а зъбите му грейнаха смарагдовозелени във венци, които димяха и почерняваха.
Хопара и Илиандо се присвиха назад в безмълвен ужас. Мара седеше замръзнала, сякаш магията я бе вкаменила. Само Кевин, тласнат от любовта, намери воля в себе си да реагира: пресегна се покрай воина, който се гърчеше в безумно страдание, хвана Мара под мишницата, дръпна я настрани и се хвърли върху нея.
Люджан най-сетне възвърна рефлексите си и замахна пак. Дим блъвна от посечения труп, а зеленото сияние примига и угасна. Остана само пламъчето на мигащия светилник.
— Някой магьосник желае смъртта ти, лейди Мара. Това нещо те откри по гласа! — прошепна Господарят на Бонтура.
Кевин се надигна от Мара и поклати глава.
— Не мисля.
Лорд Бонтура като че ли се ядоса, че му противоречат, но Мара също се надигна от пода и попита спокойно:
— Защо?
Мидкемиецът я погледна с твърдите си сини очи.
— Ако някой Черен халат искаше да те убие, никой от нас нямаше да може да те спаси. Едно от онези огнени кълба, които видяхме на игрите, щеше да сложи край на всичко тук! Но ако някой иска адски да те изплаши като предупреждение, една змия е наистина много подходяща.
— Змия? — повтори Мара. — Да, може би си прав.
— Има и друга възможност — подхвърли Хопара, след като избърса потта от челото си. — По-низшите магьосници и жреци също могат да правят магии и за разлика от Великите в Събранието, може да са податливи на подкуп.
— Кой? — Кевин се постара да прикрие трепета в гласа си. — Кой би имал такива средства?
Хопара погледна трупа на войника, умъртвен от заклинанието, и устните му се изпънаха в болезнена усмивка.
— Ако човек може да вложи богатството на цяла държава, за да купи убийци тонг, не би ли могъл също така да плати на жреците на могъщ храм или да наеме услугите на магьосник ренегат?
— Минванаби ли обвиняваш? — попита Илиандо.
— Може би. Или тези, които ни пратиха войниците в черно. — Хопара се намръщи. Свъсил вежди, приличаше досущ на Чипино. — Може би ще го разберем утре, ако доживеем до заседанието на Съвета.