И погледна към Тасайо. Лордът на Минванаби й отвърна с такава чиста злост, че по кожата на варварина полазиха студени тръпки.
Атмосферата в залата изведнъж се промени от сдържано спокойствие в напрегнато очакване.
Тасайо се надигна. Голямата зала затихна, всеки лорд седеше неподвижно на мястото си. С глас, който отекна силно в настъпилата тишина, лордът на Минванаби заяви:
— Редно е да се изпрати послание до Небесната светлина, че един между нас е готов да носи бялото и златното, че той ще се издигне първи сред нас, за да гарантира процъфтяването на империята. Нека се знае, че името му е Аксантукар от Оаксатукан.
Сред събралото се в залата множество се надигнаха одобрителни възгласи, гръмко отекващ звук, който стигна до най-високите сводове на тавана. Кевин обаче забеляза, че половината лордове реагират без особен ентусиазъм, и попита Аракаси:
— Защо Минванаби се предаде?
Отвърна му Мара:
— Беше победен. Традиция е лордът най-близо до победителя да го провъзгласи пред императора.
Кевин се усмихна.
— Доста горчива хапка.
Господарката на Акома кимна замислено.
— Горчива, наистина. — Забеляза неудобството, изцедило последните сили на любимия й, и добави: — Още малко търпение. По традиция трябва да изчакаме Небесната светлина да ни прати признаването си на избора.
Кевин продължаваше да не е убеден, че Ичиндар е толкова роб на традицията, колкото мислеше господарката му. Но предпочете да си замълчи. След половин час пратеник в бяло-златиста ливрея влезе, придружен от Имперските бели. Носеха мантия от снежнобели пера, поръбени с бляскаво злато. Поклониха се пред стола на Омечан и поднесоха наметалото на Аксантукар.
Кевин огледа новия Военачалник, докато поставяха мантията на раменете му. Докато чичото, Алмечо, беше мъж с широки рамене и бичи врат, племенникът приличаше по-скоро на хилав поет или учител. Фигурата му беше слаба, а лицето му аскетично, почти изнежено. Но триумфът в очите му издаваше душа, хищна като на Тасайо.
— Изглежда доволен — промълви Кевин.
Аракаси каза тихо:
— И би трябвало. Сигурно е похарчил доста голяма част от наследството си, за да поръча убийството на половин дузина лордове.
— Смяташ, че облечените в черно воини бяха негови?
— Без съмнение.
— Но защо ще праща войници срещу нас? — попита Мара. — Щяхме да подкрепим всеки съперник на Тасайо.
— За да предотврати непредсказуеми съюзи. И за да се припише цялата вина за касапницата на Минванаби. — Настроението на Аракаси се беше подобрило, сигурно от задоволството, че един враг е победен. — Той е победителят. Минванаби не е. Тонгите почти със сигурност действаха за Тасайо. Логичен е изводът, че другите бяха на Омечан.
Редът в Съвета се възстанови и след един досаден интервал с поднасяне на поздравителни слова Мара нареди на Кевин да доведе Люджан и воините й.
— Тази вечер се връщаме в градската ни къща.
Мидкемиецът й се поклони с подобаващата за роб почтителност и излезе от огромната зала. За пореден път заключи, че цураните са странна раса, с най-заплетените и сложни порядки, които човек изобщо можеше да си представи.
Спокойствието се върна в Кентосани. Известно време Мара и домакинството й отдъхваха, лекуваха рани и осмисляха политическите промени, предизвикани от приемането на титлата Военачалник от Аксантукар. Вечерите в градската къща бяха празнични — Господарката на Акома посрещаше влиятелни лордове, чийто интерес сега облагодетелстваше дома й. Кевин изглеждаше по-кисел от обичайното, но между умората и социалните ангажименти Мара нямаше много възможност да се занимава с мрачното му настроение.
Аракаси потърси господарката си на третата сутрин, докато тя преглеждаше писма от няколко лорда, все още пребиваващи в града. Облечен в чист слугински халат и примирен засега с шинираната си ръка, отпусната в превръзката, той все пак я удостои с дълбокия поклон, полагащ се на сана й.
— Господарке, свитата на Минванаби се е качила на баржи по реката. Тасайо се връща в именията си.
Мара стана, забравила пера, листове и писма в радостта си.
— Значи можем безопасно да се върнем у дома.
Аракаси отново се поклони, този път още по-ниско.
— Искам да те помоля за прошка, господарке. При всичко, което се случи, не бях подготвен за толкова бързото издигане на лорда на Оаксатукан на мястото на чичо му.