Двете жени паднаха на колене и опряха чела в пода.
— Погледнете ме — заповяда Тасайо.
Уплашени, но покорни във всичко, двете млади жени се подчиниха.
Новият господар на Минванаби ги изгледа безстрастно.
— Инкарна — обърна се към тъмнокожата. — Децата ти наблизо ли са?
Инкарна кимна и пребледня от страх. Беше родила две незаконни деца на своя господар, но издигането му в сан можеше да се окаже лошо за тях. Не беше необичайно мъж, стигнал до мантията на Управляващ господар, да убие такива деца, за да предотврати всякакви претенции към фамилията.
— Доведи ги — заповяда Тасайо.
В бадемовите очи на Инкарна замъждука светлина, навярно от бликнали сълзи. Въпреки това тя скочи и бързо излезе. Погледът на Тасайо се измести към русата жена, останала на колене пред подиума.
— Санджана, казала си на моя Първи съветник, че си с дете?
Санджана — беше стиснала длани — потрепери.
— Да, господарю.
Тасайо не каза нищо. Лицето и държането му не се промениха дори когато Инкарна се върна. Водеше за ръка малко момче с кестенявата коса на Тасайо и лицето на майка си; макар да не плачеше, личеше, че нервността на майка му го плаши. Конкубинката носеше на ръце второ дете, момиченце. Твърде малко, за да разбира какво става, то беше лапнало пръстите си и оглеждаше със светлокехлибарените си очи събраните в залата хора.
Тасайо огледа децата, както човек оглежда стока за дефекти. После, почти разсеяно, махна на Боен водач Ириланди, посочи Санджана и каза:
— Изведи тази жена. Искам да видя смъртта й.
Санджана притисна юмрук до устата си. Великолепните й нефритени очи се изпълниха със сълзи на ужас и самообладанието й измени. Неспособна да стане, тя остана разтреперана на колене. Двама воини я хванаха под мишниците. Задавените й хлипове отекнаха в стихналата зала, докато мъжете я повлякоха навън.
Останала сама пред подиума, Инкарна трепереше. Тасайо я изгледа без жалост или нежност и рече:
— Взимам тази жена за моя съпруга и обявявам тези деца… как се казват?
Инкарна примига, след което прошепна:
— Дасари и Илани, господарю.
— Дасари е мой наследник. — Гласът на Тасайо прокънтя над събраното множество и отекна от сводестия таван. — Илани е моята първа дъщеря.
Тишината се наруши от шумолене, щом всички в залата се поклониха на новата Господарка на Минванаби. Тасайо нареди на Инкомо:
— Слугите да приготвят удобни покои за Господарката на Минванаби и нейните деца. — На Инкарна каза: — Жено, оттегли се в покоите си и чакай да те повикам. Утре ще бъдат пратени учители за децата. Искам да започнат да учат задълженията си към своята фамилия. Дасари един ден ще управлява този дом.
Бившата конкубинка се поклони, все още изтръпнала от страх. Не изпита никаква радост от внезапното си издигане в сан, а бързо излезе със сина и дъщеричката си пред погледите на стотиците непознати.
Тасайо се обърна към своите гости, близки и васали:
— Сватбената церемония ще бъде утре. Всички сте добре дошли на пиршеството.
При тези думи Инкомо замръзна. Една сватбена церемония изискваше грижливо обмисляне, за да гарантира благоприятни поличби. Разчетът на времето, храната, ритуалната брачна колиба — всичко изискваше благословията на жреците и педантично съобразяване с традицията. Бракосъчетанието на Велики господари рядко ставаше набързо, за да не се пропуснат детайли и лош късмет да споходи новата двойка и да се пренесе на следващото поколение.
Но Тасайо бе решил категорично. Опря сребристата стомана на родовия меч на рамото си и заповяда:
— Погрижи се за приготовленията, Първи съветник.
След това махна да го последва и закрачи през залата без повече думи. Запъти се към външната врата уверен, че двамата войници на пост ще я отворят навреме, за да мине.
Щом Господарят стъпи на двора, двамата воини, които държаха уплашената до смърт Санджана, застанаха мирно. Косата на Санджана падаше на вълни по гърба й, рядко злато, подсилено от слънцето. Държеше очите си наведени, но при появата на Тасайо вдигна глава и го погледна умолително. Меката бяла, кожа на гърдите й издаваше учестения й дъх, но куртизанските умения не й измениха. Макар и уплашена, макар и докарана до отчаяние, тя все пак успя да приложи единственото предимство, което притежаваше. Разтвори червените си устни и нагласи стройното си тяло така, че всеки мъж, който я погледне, мигом да разбере какво е: великолепно украшение, сътворено единствено за наслада.