Тасайо не остана безучастен. Блесналите му очи обходиха, извивките и гънките на тялото й, попивайки обещанието за страст, намекнато в предизвикателната й поза. Облиза устни, наведе се и я целуна. С една ръка погали гърдите й. След това се отдръпна и каза:
— Доставяше ми удоволствие в леглото. — Великолепните й очи се изпълниха с надежда и той се усмихна. Наслади се на мига, щом лицето й грейна от облекчение, и добави: — Убийте я.
Лицето й пребледня от ужас, но нямаше възможност да извика. Единият воин я хвана за китките и ги дръпна високо нагоре, принуждавайки я да гледа Тасайо, докато другият, с вкочанено лице, извади меча си и я прониза в корема.
Тя потръпна и издаде тънък пронизителен писък. Кръв бликна от устата й и закапа по каменната пътека. Краката й се огънаха. Задържана в хватката на воина, Санджана увисна в предсмъртните си гърчове. Светла кръв потъмни косата й. След това главата й клюмна и красивите дълги бели бедра се отпуснаха.
— Махнете я — каза Тасайо задъхано. Очите му се бяха разширили, лицето му се бе зачервило от възбуда. Вдиша дълбоко, за да се успокои, и каза на Инкомо: — Ще се окъпя. Прати две момичета да ме обслужат и гледай да са млади и красиви, за предпочитане недокосвани.
Погнусен и уплашен, че очите му може да го издадат, Инкомо се поклони.
— Както желае милорд — и понечи да си тръгне.
— Не съм приключил с нарежданията си — сгълча го Тасайо. Закрачи по градинската пътека, леко кривнал устни в наченък на усмивка, и даде знак на Инкомо да го последва. — Помислих доста по въпроса за шпионите на Акома. Дошло е време да превърнем знанието си в предимство. Ела да ти дам указания.
Инкомо се помъчи да прогони от ума си умиращата куртизанка. Трябваше да внимава. Тасайо не беше човек, който търпи некадърността. Щеше да даде заповедите си и да очаква да се изпълнят стриктно. Но алчният блясък в очите на Господаря смущаваше Първия съветник. Вдигна ръка, която трепереше въпреки всичките му усилия, и се осмели да попита:
— Може би милорд ще предпочете да обсъдим тези делови неща след утехата на банята?
Тасайо спря. Извърна кехлибарените си очи към Първия си съветник и го изгледа като хищник плячката си. Усмивката му стана по-широка.
— Ти служиш добре на фамилията ми — каза с безукорно кадифен тон. — Ще приема съвета ти.
После продължи по пътеката, като подхвърли през рамо:
— Смятай се за освободен, докато те повикам.
Старият съветник остана на мястото си с разтуптяно сърце, сякаш след изнурителен бяг. Коленете му трепереха. Усещаше с притеснителна увереност, че господарят е доловил слабостта му и го е подминал, сякаш знаеше, че въображението на Първия му съветник ще го терзае с насилия далеч по-ужасни от забавлението, което замисляше Тасайо в банята си с момичетата робини. Твърде потресен, за да изпита дори тъга, Инкомо трябваше да преглътне фактите — въпреки най-съкровените му надежди лорд Тасайо бе наследил склонността към поквара и болка на рода си.
Господарят на Минванаби се бе отпуснал във ваната — един слуга доливаше топла вода — и наблюдаваше поклона на Първия съветник с премрежени очи, но Инкомо не се заблуди. Колкото и спокоен да изглеждаше Тасайо, ръцете му на ръба на ваната не бяха нито спокойни, нито отпуснати.
— Дойдох, както милорд заповяда.
Инкомо се изправи и ноздрите му се разшириха, доловили позната сладникава миризма. Миг след това Тасайо се пресегна, взе дълга лула с татийн от масичката до ваната и всмука дълбоко.
Първият съветник на Минванаби прикри изненадата си. Сокът от храста татийн съдържаше вещество, предизвикващо еуфория — плодовете му често се дъвчеха от роби на полето, за да смалят житейските им несгоди, — но при цъфтеж свилата му съдържаше силен наркотик. Димът първо носеше усилване, а след това — разстройване на сетивата, дългата употреба причиняваше на ума вцепененост като при транс. Първият съветник помисли за съблазънта на такъв наркотик за човек, който изпитва удоволствие да нанася болка на други, но реши да не разсъждава за тези неща. Не беше негова работа да оспорва навиците на господаря си.