— Инкомо — каза Тасайо с рязък, режещ тон, — реших, че трябва да задействаме нашия план да унищожим Акома.
— Както заповяда милорд — отвърна Инкомо.
Пръстите на Тасайо зачукаха по ръба на ваната все едно броеше.
— Щом свършим с това, ще унищожа онази надута птица калей, Аксантукар. — Очите му рязко се отвориха и той изгледа Първия съветник ядосано. — Ако онзи тъпак братовчед ми си беше изпълнил дълга и бе унищожил Мара, днес щях да нося бялото и златното.
Инкомо помисли, че няма да е дипломатично да напомни на господаря си, че тъкмо той бе съставил плана за унищожаването на Мара, а не Десио. Отвърна със сковано кимване.
Тасайо махна на слугата.
— Остави ни. — И щом остана насаме със съветника си и загърнат във вдигащите се валма бяла пара, дръпна отново от лулата. Външно като че ли се отпусна и очите му отново станаха сънени. — Искам един от онези двама шпиони на Акома да бъде повишен.
— Милорд?
Тасайо се извърна и подпря брадичка на ръба на ваната.
— Трябва ли да повтарям?
— Не, милорд — отвърна бързо Инкомо, доловил блясъка на гняв под клепачите на господаря. — Просто не бях сигурен какво имаш предвид.
— Искам един от шпионите да е близо до мен. — Тасайо помисли, загледан в ивицата вдигащ се дим, все едно тя му шепнеше тайни. — Искам да наблюдаваме този слуга. Нека да вярва, че може да подслушва важни разговори. Двамата с теб ще гледаме нищо от това, което подслуша, да не е лъжливо по същество. Никога лъжливо, не. Но също така ще помним, че всичко, което кажем, ще бъде чуто и от Мара. Дълбоките планове крием за себе си, обсъждаме ги само когато сме сами. Дребните неща, които говорим пред шпионина, ще ги предлагаме като отвличащ ход. Искам този слуга да бъде наблюдаван и следен, докато не проникнем в шпионската мрежа на Акома.
Инкомо се поклони.
— Нещо друго, милорд?
Тасайо вдигна лулата и пак напълни дробовете си с упойващия дим.
— Не. Уморен съм. Ще спя. Утре призори ще изляза на лов. След това ще обядвам с теб и другите съветници. През деня ще се оженя, а следобеда ще празнуваме сватбата. Повикай артисти — заключи Тасайо. — Сега напусни.
Първият съветник на Минванаби освободи от присъствието си височайшия господар. Докато се връщаше в покоите си, реши, че моментът е подходящ да започне да съставя предсмъртната си молитва. Един грижлив човек се заемаше с тази задача, щом станеше на години, така че последният му зов към боговете да бъде прочетен от някой, който ще го надживее. Да набележиш за унищожение Господарката на дома Акома беше достатъчно опасен курс. Но да избереш за своя цел новия Военачалник, току-що издигнал се на власт през труповете на петима други претенденти, беше самоубийство.
След като смъкна официалния служебен халат, Инкомо не губи време в разсъждения дали замисълът на Тасайо е празна мечта, която ще се разпръсне с дима от татийна — очите на Господаря под натежалите клепачи бяха твърде опасно будни. Въздъхна от неприятната болка в скованите си колене и коленичи пред писалищната си маса. Трима лордове на Минванаби преди Тасайо беше наричал „господарю“, и макар да не бяха мъже, на които се беше възхищавал, бяха лордове, на които се бе обрекъл, да служи с ума си и с волята си, ако потрябва — и с живота си. Пое си дълбоко дъх, взе перото и започна да пише.
Празненството беше скромно, но присъстващите като че ли се забавляваха добре. Храната беше богата, виното се лееше обилно, а лордът на Минванаби седеше на подиума си във великата зала на предците си и изглеждаше от глава до пети съвършеният образ на цурански воин. Макар и да не беше прекалено грижлив към съпругата си, беше вежлив и спазваше всички форми на учтивост. Оскъдното куртизанско облекло на Инкарна бе заменено от изумително пищен халат, черна коприна, извезана с оранжеви нишки по ръкавите, врата и полите и обшита по предницата с перли с неизмерима цена.
Двете деца седяха кротко в нозете на баща си, момчето малко по-високо и по-близо до него от момичето. От време на време Тасайо заговаряше Дасари и го наставляваше в една или друга житейска дреболия. От момента, в който бе обявил своя син за законен, Тасайо бе решил твърдо да го подготви за свой наследник в управлението. Халатът на момчето бе скроен в явно подражание на този на баща му, чак до везмото по ръкава, с образа на ръмжащ саркат. Момиченцето, Илани, седеше тихо в краката на баща си и дъвчеше сладък плод, зазяпано в играта на жонгльор.