Само глупак можеше да не се довери на преценката му. Мара махна с ръка, разочарована, че остава без чиста линия на разузнаване на Дома, от който най-много се страхуваше. Тасайо беше твърде опасен, за да остане без наблюдение.
— Трябва да помисля — въздъхна Мара.
Аракаси наведе глава.
— Твоя воля, господарке. — Следващата му новина беше още по-лоша. — Текума е болен.
— Тежко ли?
Мара го погледна притеснено. Въпреки враждата, започнала по време на баща й и продължила след смъртта на покойния й съпруг, тя уважаваше стария лорд. А и безопасността на Аяки силно зависеше от неофициалния съюз между Акома и Анасати. Жегна я угризение при мисълта, че предизвиква съдбата, като не взима подходящ съпруг. Един наследник беше твърде тънка нишка, на която да виси продължението на Акома.
Гласът на Аракаси я измъкна от размисъла.
— По всичко изглежда, че Текума не е в опасност. Но болестта се проточва, а той вече не е млад. Много от предишната му жизненост беше изгубено със смъртта на най-големия му син, Халеско, по време на измяната на Мидкемия. Сега, след като Джиро е наследник… мисля, че господарят на Анасати се уморява от Играта на Съвета… и от живота, може би.
Мара не каза нищо. Усилващите се сенки я потискаха. Останалите сведения на Аракаси включваха интригуващи дребни детайли, няколко от които щяха да заинтересуват Джикан. Но тревогата й осуети играта на умове, която обикновено я забавляваше с шпионина й, и тя го отпрати, поръча да й донесат писалището и написа писмо до Текума с пожелания за скорошно оздравяване.
Слънцето вече бе надвиснало ниско над ливадите. Горещината бе намаляла и Мара се поразходи в градината, заслушана в ромона на водата и в шумоленето на птиците в дърветата. Кръгът на Играта, довел новия Военачалник на власт, се беше оказал изключително горчив и кървав. Нови стратегии щяха да се развият и нови планове да се съставят, защото макар и печеливши, и губещи да се оттегляха в именията си, кроежите щяха да продължат с неотслабваща сила.
Тасайо беше много по-опасен от Десио, но съдбата го бе поставила в много по-гибелна ситуация от предшественика му. Поражението му в Цубар беше отслабило ресурсите му и му беше спечелило непредсказуем — и потенциално смъртоносен — съперник в лицето на новия Военачалник. Тасайо засега щеше да е принуден да действа по-предпазливо, за да не разтегли силите си и враговете му да се възползват от уязвимите му места.
Мнозина от старата гвардия бяха загинали и изникваха нови сили. Въпреки спорната й роля в провала на мирните преговори с краля на Мидкемия партията на Синьото колело — особено членовете на клана Канацаваи и най-вече домът Шинцаваи — беше излязла от конфликта изненадващо непострадала. Членовете й все още се радваха на уважението на императора и дори печелеха влияние.
Докато претегляше наум възможностите, свързани със следващия вероятен обрат в политиката, весел детски вик й подсказа, че Кевин и Аяки са се върнали от разходката си. Дивите птици се бяха върнали на северните езера за горещия сезон и Кевин се бе съгласил да заведе момчето на лов, за да изпробва нарастващите му умения с лъка. Мара хранеше слаба надежда за успех предвид младостта на момчето.
Но противно на всичките й очаквания синът й и любовникът й нахлуха в градината, понесли две големи птици.
— Мамо! — извика Аяки. — Виж! Аз ги убих!
Кевин се ухили отгоре на малкия ловец, а Мара бе залята от вълна на любов и гордост. Варваринът й все още не се беше съвзел напълно от мрачните настроения, започнали с новината за осуетените мирни преговори. Въпреки мълчанието му по темата Мара знаеше, че робството гнети Кевин, колкото и дълбока да е обичта му към нея и Аяки.
Но не можеше да позволи тревогите да помрачат възбудата на сина й от първото му мъжко постижение и се престори на силно впечатлена.
— Ти? Сериозно?
Кевин се усмихна.
— Да, той. Аяки е роден стрелец. Уби ги и двете тия… както ги наричате тези сини гъски.
Аяки сбръчка носле.
— Не са гъски. Това е глупава дума. Казах ти. Те са джоджана. — Засмя се, защото спорът как се наричат нещата се бе превърнал в непрекъсната шега между двамата.
Сянка от миналото изведнъж смрази Мара. Бащата на Аяки беше демон с лъка. Горчива нотка се промъкна в гласа й, когато каза:
— Дарбата на Аяки е вродена, да.
Лицето на Кевин помръкна, защото тя рядко говореше за Бунтокапи, сина на Анасати, за когото се бе омъжила като ход във Великата игра, но все пак той се постара да я отвлече.