Мара коленичи до постелята на Първата си съветничка, скрила дълбоко в сърцето си съчувствието, което Накоя толкова силно ненавиждаше. Възрастта на старата жена правеше и най-малките болести по-рисковани, както ясно показваше днешната новина. Открай време крехката външност на Накоя бе прикривала жилава твърдост и упоритост, която я правеше да изглежда несъкрушима. Но сега беше болна, а и годините бяха съсухрили предишната й жизненост и изглеждаше плашещо уязвима за тленността.
Мара потупа сбръчканата й ръка.
— Майко на сърцето ми, тук съм, защото ни трябва съветът ти.
Тонът й измъкна старицата от самосъжалението й и тя се надигна рязко от постелята.
— Какво има, дъще?
— Текума е починал. — Пръстите на Мара стиснаха ръката й. — Предал се е на болестта, която го държа на легло последните шест месеца.
Накоя въздъхна. Погледът й стана отчужден, зареян в нещо вътрешно и далечно — спомен или мисъл, понятна само на нея.
— Отказал се е да се бори повече, горкият. Беше достоен воин и щедър и доблестен противник. — Тялото й се разтърси от нов пристъп на кашлица.
Докато Накоя се мъчеше да си поеме дъх, Мара й спести необходимостта да заговори първа.
— Смяташ ли, че е разумно да се обърна към Джиро?
Ръката на Накоя се стегна.
— Дъще, колкото и да те мрази, че избра брат му вместо него, той не е обсебен от омраза като Тасайо. След като грижата за добруването на Анасати е паднала на раменете му, може би ще е склонен към благоразумие.
От прага зад Кейоке гласът на Кевин се намеси неочаквано:
— Никога не подценявайте човешката склонност към глупаво, нелогично и дребнаво поведение.
Накоя погледна мидкемийеца с раздразнение. Колкото и да беше ядосана, че Кейоке я бе видял разчорлена и болна, присъствието на млад мъж беше още по-лошо. И все пак не можеше да му се скара. Въпреки странното поведение на роба и пренебрежението му към цуранските обичаи, въпреки неуместната му, но искрена любов към Мара, Кевин имаше гъвкав ум.
Така че Накоя призна с неохота:
— Твоят… роб дава добър съвет, дъще. Трябва да допуснем, че Джиро ще остане неподатлив, докато не докаже обратното. Анасати твърде дълго са били наши врагове. Доблестни, но врагове. Трябва да действаме внимателно.
— Какво да направя? — попита Мара.
— Изпрати съболезнователно писмо — предложи Кевин.
Мара и двамата й съветници го изгледаха озадачено.
— Съболезнователно писмо — повтори Кевин и едва сега осъзна, че изразът няма точен превод на езика на цураните. — В родната ми земя има обичай да се праща послание, в което казваме на хората, че споделяме скръбта им и им желаем добро.
— Странен обичай — каза Кейоке. — Но все пак има някакво чувство за чест в това.
Очите на Накоя светнаха. Тя изгледа дълго и проницателно Кевин, после вдиша с усилие и заговори:
— Такова писмо би предложило възможност за общуване, без да се отстъпва в нищо. Изключително умно.
— Е, би могло да се приеме и така — рече Кевин, изумен от това как понятието за съчувствие погрешно се приема като поредната маневра в Играта.
Идеята спечели одобрението и на Мара и тя заяви:
— Веднага ще напиша такова писмо.
Въпреки това не понечи да стане. Задържа ръката на Накоя и пръстите й се стегнаха, сякаш не искаха да я пуснат. Загледа се в шарките на завивката, като отбягваше очите на старицата.
— Нещо друго ли има? — попита Накоя.
Мара мълчеше.
Инстинктите на Накоя като дойка никога не й изневеряваха. Старата жена сви устни и промълви пренебрежително:
— Отдавна не си се правила на свенлива девица, дъще. Казвай каквото ти е на ума, и да се свършва.
Мара едва надви напиращите сълзи. Крайно належащата за обсъждане тема нарушаваше самообладанието й.
— Трябва да потърсим… умен… слуга… да започне да…
Старата дойка изгледа смразяващо бившата си повереничка.
— Имаш предвид, че трябва да започна да обучавам заместник.
Мара едва се сдържа да го отрече категорично. Накоя беше единствената майка, която бе познавала. Да си представи живота без нея беше и непоносимо тъжно, и някак нереално. Макар да бяха обсъждали темата, Мара беше отлагала решението и действието. Но мантията на властта я принуждаваше да приеме студената истина, че вече е наложително.