Чумака се поклони.
— Ще оформя писмото по подходящия начин, милорд.
Джиро освободи съветника си. Изгаряше от нетърпение да се върне в библиотеката. Освен когато решеше да задоволи страстите си, новият лорд предпочиташе колекцията си книжни свитъци пред политиката.
Но Първият съветник на Анасати не показа никакво разочарование, когато напусна и се запъти към уютното кътче на къщата, служещо за негови лични покои. Там, седнал зад малко писалище, един чиновник драскаше на плочка числа; до лакътя му бе разтворена счетоводна книга. На второ писалище до постелята на Чумака вече бяха разпределени документи на три места: не толкова важни съобщения, такива, които изискваха сравнително бързо внимание, и спешни.
Спешното беше само едно. Чумака го взе и го прочете още преди да седне. Прочете го втори път и се засмя.
— Аха! Най-после, след толкова години! — Обърна се към младия мъж, достатъчно надарен, за да го изберат за личен чиновник на Първия съветник, и рече: — Мара от Акома имаше много голям късмет във всяко отношение, откакто дойде на власт. Тук виждаме една от причините за това.
Чиновникът го погледна късогледо.
— Господарю?
Чумака се настани на любимото си място, толкова протрита и избеляла възглавничка, че робите чистачи говореха за нея като за неприкосновена вещ.
— Кавай, агентът ми в Сулан-Ку, видял писар на търговския представител на лорда на Минванаби да предава съобщение на слуга на Акома. Какво ти говори това?
Чиновникът примига. Винаги се чувстваше по-удобно с цифрите, отколкото в разговори.
— Шпионин?
— Или няколко. — Набрал инерция в любимата си тема, Чумака размаха демонстративно пръст. — Но тъй или иначе знаем, че не съм единственият, внедрил агент в дома Минванаби. — Дори сега споменът все още горчеше, защото надарената куртизанка, пратена при Джингу, в крайна сметка се бе оказала неблагонадеждна. Разбира се, нестабилността й се бе оказала главен фактор в кончината на лорд Джингу — добър изход, от гледна точка на Чумака. За разлика от господаря си, който хранеше злонамереност към Мара, Чумака гледаше на Великата игра просто като на игра, по-сложна и по-малко предсказуема от повечето. А точно сега противникът, от който трябваше да се притесняват, беше лордът на Минванаби. За разлика от предшествениците си, Тасайо не само притежаваше силата на един могъщ дом, но и ума и дарбата да я използва. Беше най-опасният човек в империята, особено след като Аксантукар го бе надвил в надпреварата за бялото и златното. Защото без да го отвличат задълженията на Военачалник, Тасайо можеше да насочи цялото си внимание към Играта.
Чумака взе четчица и пергамент и започна да пише с изящния си почерк, с дълги, плавни и красиви букви, като изрисувани от професионален писар. Докато пишеше, разсъждаваше на глас:
— Изправени сме срещу играч с необикновени заложби, двама всъщност, защото господарят ни изгаря от желание да унизи Мара на Акома, както и Тасайо на Минванаби, Трябва бързо да сграбчим всяка удобна възможност, която се появи на пътя ни. Ще заповядам на човека ни в Сулан-Ку да следи изкъсо този представител и да види дали можем да проследим маршрута, по който съобщенията стигат до Мара. — Замълча и се потупа с четчицата по брадичката. — Не съм виждал толкова добра операция в действие, откакто Джингу унищожи дома Тускай. — Задълба още в миналото. — Толкова по-зле, че изключителната им шпионска мрежа не можа да ги спаси… Допускам, че всичките им агенти загинаха или станаха сиви воини… — После добави тихо: — Срамота, че такова хитроумно майсторство трябваше да стане на прах.
Въздъхна, може би със завист, след което довърши мисълта си:
— Все едно, господарят ни е постановил да играем тристранна игра. Много добре. Ще го направим, в границите на умствените ни възможности. Триумфът ще е толкова по-удовлетворителен заради трудността.
Вметна, колкото за Кавай, толкова и за себе си:
— Боговете знаят, не толкова заради дарбите на Текума Анасати стана домът с най-добри политически връзки в империята. Ако Джиро склони да следва примера на баща си и да ме остави да си върша работата, без да се меси… — Остави мисълта си недовършена.
Чиновникът мълчеше. Често чуваше такива монолози и не беше сигурен как точно да разбира началника си. Не беше редно чирак да оспорва майстор, още по-малко майстор като Чумака, дори ако понякога Първият съветник изпитваше като че ли презрение към собствения си господар — което бе невъзможно, разбира се. Никой с такова погрешно отношение не можеше да се издигне до толкова висок пост във Велик дом.