Патрик се изсмя горчиво.
— Прав си. Е, ще изчакам малко. Но колко дълго, не мога да кажа.
Доволен от този отговор, но ядосан от откровеното напомняне на Патрик за други трънливи факти, Кевин метна ризата си на рамо, събра на наръч вехнещите плевели и ги хвърли на купчината до оградата. Порязаните му длани пареха, но чувствата го жилеха още повече. Другите мидкемийци почти не му обърнаха внимание, докато си тръгваше. А и той почти не ги забеляза — умът му бе погълнат от мисли за това как Мара седи в градината с Хокану.
Обедният зной прогони Мара и Хокану от градината в рядко използвана дневна, останала непроменена от времето на майка й. Там, във въздушната стая с пастелни възглавнички и ефирни завеси, двамата седнаха на лек обяд, разхлаждани от роб с ветрило от пера на шатра. Хокану беше сменил бронята с лек халат, открояващ чаровната му фигура. Времето на учебното поле беше добавило твърдост и здравина към изящните му кости и красивото му телосложение. Носеше малко пръстени и само една огърлица от раковина коркара, но простотата на облеклото и накитите само подчертаваше вроденото му изящество. Той отпи от виното и кимна.
— Изключително. Лейди Мара, предлагаш великолепно гостоприемство. — Тъмните му очи срещнаха нейните, не игриви или заядливи, както щяха да са на Кевин, а изпълнени с дълбока тайнственост, която Мара се чувстваше длъжна да проучи.
Усети, че неволно се усмихва. Чертите му бяха красиви, без да са прекалено нежни или изпити, а начинът, по който я гледаше право в очите, предизвикваше в нея дълбок отклик. Мара интуитивно усещаше, че може да се довери на този син на Шинцаваи. Чувството беше несравнимо, стъписващо дори след безкрайните политически интриги, които усложняваха общуването и с други от нейния ранг.
Осъзна, че се е зазяпала и е забравила да отвърне на комплимента му. Прикри червенината си, отпивайки от бокала.
— Радвам се, че виното ти харесва. Ще призная, че оставих въпроса с избора на реколтата на своя хадонра. Има безпогрешен инстинкт.
— В такъв случай съм поласкан, че ни поднесе най-доброто — каза Хокану. Погледна я, така като че ли виждаше много повече от подредбата на косата й и кройката на халата й. С интуиция, сходна с тази на Аракаси, достигаше до нюанс, трогващ сърцето й. — Ти си много проницателна. Знаеш ли, споделям неприязънта ти към държането на птици в клетка.
Изненадана, Мара се засмя.
— Как го научи?
Хокану завъртя чашата в пръстите си.
— Изражението ти, когато описа дневната на лейди Исашани в Имперския дворец. Също тъй Джикан веднъж спомена за ухажор, който ти изпратил птица ли. Каза, че се задържала две седмици, преди да я пуснеш на свобода.
Това й напомни за разкъсващото безсилие, свързано с дилемата на Кевин, и Мара едва се сдържа да не се намръщи.
— Много си наблюдателен.
— Нещо в думите ми те обезпокои. — Хокану остави чашата си, наведе се на възглавницата си и отпусна длан на масичката. Бих искал да знам какво.
Мара махна безсилно с ръка.
— Просто една идея, поднесена от варварин.
— Тяхното общество е пълно с обаятелни идеи — каза Хокану, разкошните му тъмни очи бяха впити в нея. — Понякога ни карат да се чувстваме като упорити недоразвити деца — затънали в обичаите ни до степен на слепота.
— Ти си ги изучавал? — попита Мара заинтригувана и го показа открито, преди да помисли да се овладее.
Хокану като че ли не забеляза; темата, изглежда, също го очароваше.
— В проваленото усилие за мир на императора има нещо повече, отколкото разбират хората ни. — След това, съжалил сякаш, че споменаването за политика би могло да разстрои разбирателството им, наследникът на Шинцаваи побърза да остави темата. — Прости ми. Не исках да ти напомням за трудни времена. Баща ми разбра, че си имала опасна нощ в Имперския дворец. Каза, че си оцеляла за честта на Акома. — Преди Мара да отхвърли пренебрежително коментара му, той отново я удостои с онзи прям поглед, който разстрои сдържаността й, и добави: — Много бих искал да чуя какво се е случило от собствените ти устни.
Мара видя как ръката му леко се придвижи по масата. Със свръхестествения усет, който сякаш споделяше с него, разбра: той копнееше да я вземе в прегръдката си. Трепет я обзе, щом си представи твърдия допир на воинското му тяло. Беше повече от привлекателен — той я разбираше, без онези културни бариери или емоционални избухвания, които вгорчаваха връзката й с Кевин. Докато варваринът реагираше на някои цурански обичаи с подигравка;, този мъж срещу нея ги спазваше стриктно и това, съчетано с неизказаното обещание да я защитава, се превръщаше в силна комбинация.