— Но положението им в момента е спорно.
— Много негодувания се задържаха след проваления мир и Нощта на кървавите мечове — съгласи се Накоя. — Много от скърбящите фамилии настояват, че убийствата изобщо нямаше да се случат, ако Синьото колело и особено Шинцаваи не бяха в сърцевината на заговорите на императора.
Но Мара нямаше нужда да й напомнят, че само заради многото пострадали и защото всички бяха предпазливи, никой не беше потърсил възмездие над Шинцаваи. Да обвърже фамилията си с тях чрез брак означаваше да добави още имена в списъка си на опасни врагове.
Не, реши Мара, след като очевидните доводи на Накоя я извлякоха от хаоса на чувствата към ясната мисъл. Сърцевината на проблема беше съвсем друга. Хокану беше достатъчно привлекателен. Дълбокото й увлечение с Кевин добавяше болезнено объркване, но тя никога не се беше заблуждавала с фалшива надежда, че любовта би могла да замени роб със съпруг. Безпокойството й произтичаше от друга истина: от това, че изпитваше неприязън тепърва да отстъпи властта над живота си на който и да било Управляващ господар. Кратката власт на Бунтокапи беше оставила грозни спомени, но това не беше всичко.
Мара въздъхна и се загледа през отворения параван към градината. Денят изтичаше и дълги сенки шареха пътеката. Тучната зелена земя, земята на баща й и на предците й преди него, беше процъфтявала добре през годините, откакто едно младо момиче бе поело наследство, надвишаващо възраст и опит. В светлината на успехите си тя премисли една по-дълбока истина и след дълга пауза каза на Накоя:
— Благодаря ти за съвета. Можеш да си вървиш.
Старата жена се поклони и напусна, а Мара се замисли отново. Толкова много събития в живота й бяха в резултат на това, че е Управляваща господарка. И все пак задълженията, огромната отговорност, дори опасността, на която се натъкваше по пътя си — тези неща не бяха страшното бреме, каквото бяха изглеждали в деня, в който бе напуснала храма на Лашима. Откакто бе приела мантията на Акома, беше започнала да се радва на властта си, да се наслаждава на това да изправя ума си срещу машинациите на Великата игра. Тези неща й даваха свободата да преследва нови идеи. Какво щеше да е, ако оставеше решенията на други? Можеше ли да се примири с това да събира птици ли, да украсява дневни или да бъде сватовница на млади, както правеха други дами? Някои жени упражнява власт по свой начин, понякога с впечатляващ резултат. Можеше ли да го прави като Исашани от Ксакатекас и да изпитва толкова удовлетворение от задкулисната игра, колкото изпитваше сега, на мястото на неоспоримата власт?
Мара отново въздъхна.
В този момент сянка падна на паравана откъм градината и познат глас каза:
— Знам за какво мислиш.
Мара вдигна очи и видя, че Кевин я наблюдава с лукава усмивка.
Беше изразил мнение, както го правеше винаги, без да дочака поканата й.
— Чудиш се какво ли ще е да си дадеш отдих и да оставиш този млад воин от Шинцаваи да ръководи нещата.
Изумена до смях, Мара възкликна:
— Ти… Чудовище такова!
Кевин се хвърли до нея, отметна назад червено-златистата си коса, която ужасно се нуждаеше от подрязване, и устата му спря само на няколко пръста от нейната.
— Прав ли съм?
Тя го целуна. На чара на Хокану можеше да устои, но този мъж бе отрова в кръвта й.
— Да, проклет да си!
— Ще ти кажа точно какво ще е. Скучно. — Кевин направи широк жест, който завърши с прегръдка. Целуна я. — Ти обичаш да властваш.
— Никога не съм пожелавала мантията на Акома — възрази тя рязко.
— Знам — каза той с лекота, без да се поддава на предизвикателството. — Това обаче не променя факта, че я обичаш.
Мара си позволи снизходителна гримаса.
— Никой не те е питал за мнение.
Не беше отрекла твърдението му. За Кевин това бе равносилно на признание, че е прав. Когато се отпусна доволна на рамото му, той продължи безмилостно със заключенията си.
— Мъжът, когото ухажваш, не е слабак. Щом стане твой съпруг, той ще командва и освен ако не разбирам цуранската традиция погрешно, управлението ще ти бъде отречено завинаги. — Усмихна се злобно и попита: — Е, ще се омъжиш ли за него?
Мара се пресегна, сграбчи червената му брада и я дръпна закачливо.
— Глупак! — Преди да е успял да нададе вой, го пусна. — Бих могла. — Когато очите му се разшириха, добави: — Но още не. Политическият момент е лош и освен това има някои неща, за които трябва да се погрижа.